Узунджово е едно от най известните села по времето на Османската империя. В него се е провеждал прочутия Узунджовски панаир, който събирал стотици търговци от цяла Европа и Азия.

Църквата "Успение Богородично" е православен храм в село Узунджово, Община Хасково. Сградата е построена като джамия в ранните години на османското нашествие, която през 1906 година е преустроена в църква.

Според местно предание по време на османското нашествие е разрушено тогавашното село и църквата му "Успение Богородично". По заповед на султан Баязид на мястото на разрушеното селище е изграден крайпътен хан, около който впоследствие възниква малко турско селище под името Узунджа ова. Известният османски пътешественик Евлия Челеби посещава Узунджово в края на 17 век и пише следното:

После минахме град Харманли и за 5 часа стигнахме в град Узунджа ова, сред едно широко поле на територията на Чирменския санджак. Има един голям, приличащ на крепост хан, подобен на който може да бъде само оня сарай в Татар Пазарджик, построен от Мактул Ибрахим паша. По своята здравина тази бележита постройка може би е по-здрава от оная в Пазарджик. Има 80 огнища, уютен отвън и отвътре, с голям обор - това е един импозантен хан. Градът има една джамия, няколко малки ханчета, една оживена чаршия с две железни врати, прилични на врати на крепост, като всички са покрити със синкаво олово. Има още около сто бедняшки къщи, но няма вода.

Не се знае кога точно е построена джамията. Според изследването на Ибрахим Татарлъ за османските култови сгради и надписи джамията е дело на известния османски архитект Синан. За това свое предположение обаче Татарлъ не дава конкретен източник. Според други сведения тя е строена от българския майстор Лальо Кръстев като на западните прозорци има оставени каменна гравюра — преплетени лале и кръст, едното и до ден днешен още си е на мястото, а другото е в Хасковския исторически музей.

След освобождението турското население на Узунджово се изселва. Кервансараят и другите обществени сгради на прочутия Узунджовски панаир са разрушени като е запазена само джамията и един от входовете на големия кервансарай. Джамията е занемарена до момента докато не се срутва селската църква "Свети Йован Кръстител", строена през 1857 година. Тогава узунджовското църковно настоятелство взема решение да присбособи изоставената джамия в църква, тъй като нямат средства за нова църква. За целта сградата на джамията е дадена на селската община на редовно заседание на Х-то Обикновено народно събрание за ползване като църковен имот. Узунджовци обаче трудно приемат идеята старата джамия да бъде превърната в църква и се взема ново решени тя да бъде разрушена и от строителния материал да бъде построена нова селска църква. След тригодишни спорове надделява идеята, че все пак джамията трябва да бъде запазена за поколенията и преустроена в църква. През 2007 година църкварта е ремонтирана основно и е преосветана от пловдивския митрополит Николай на 9 септември 2007 година.

In Ottoman times, Uzundzhovo was famous as the site of the international Uzundzhovo Fair (Узунджовски панаир, Uzundzhovski panair). According to the German historian Hammer, the fair was established by Grand Vizier Sinan Pasha in 1593. It was organized regularly from the early 18th century to 1876 and gathered up to 50,000 people for around 40 days. The site was chosen because of Uzundzhovo's location on the trade route from Plovdiv to Edirne, between the Mediterranean Sea, the Black Sea and the Danube. The 69th issue of the Istanbul-based Bulgarian newspaper Tsarigradski vestnik of 15 October 1849 describes the fair as follows:

One of the chief [fairs] remains the Uzundzhovo [fair] (between Edirne and Plovdiv)… every year in the month of September. It has been gathering since old times merchants from Asia Minor, Armenia, Crimea, Russia, Hungary, Poland and Germany and the trade operations during it have been very large.

A newspaper report in Vek of 7 September 1874 underlines the importance of the fair:

… The Uzundzhovo Fair, however, as we said earlier, has a particular importance. It gathers our merchants from almost all lands where Bulgarians live. With the exception of a small part of northern and western Bulgaria, it meets our resident with the one of Varna, the citizen of Rousse with the one of Macedonia, the resident of Plovdiv with the resident of Tarnovo…

The Uzundzhovo Fair was one of the most famous fairs in the Ottoman Empire and the most important one in Rumelia; as such, the authorities took great care to keep the roads in good condition and protect the merchants from the robbers hiding in the nearby forests. However, this was not always possible and robber assaults were always a major issue. Some of the more well-known goods that were sold at the fair were velvet and silk clothes, gems, coffee, sugar, Persian carpets, English tin and paints, Italian cloth and glass, Russian leathers. The fair was visited by famous 19th-century Bulgarians such as Georgi Rakovski, Nayden Gerov, Petko Slaveykov, Dobri Chintulov, Hadzhi Dimitar and Vasil Levski. Gradually, the Uzundzhovo Fair lost its international importance. The Plovdiv Fair, organized since 1892, assumed its role of the region's leading trade show.