СУХОТО ГЪРЛО
Източник текст и чертежи: http://www.balkanmysteries.com/bg/?p=1020
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ:
До с. Гърло се пътува от гр. Брезник в посока гр. Трън. На около 4 км. от Брезник в дясно от пътя е отбивката за с.Гърло. На разклона има табели за с. Гърло и с. Видрица. До селото има асфалтов път, пътят стига до центъра на селото – широк триъгълен площад. Продължава се на север (десният изход на триъгълния площад). Пътят минава край петнадесетина къщи и излиза от селото. Продължава до промишлено предприятие, обозначено с табела. Асфалтовата настилка свършва до портала на предприятието. Нататък пътят е с чакълена настилка. Минава се през махала с десетина къщи. След махалата започва черен път, който води до стената на микроязовира – около 2 км. На две места пътят пресича воден поток, всъщност пътят е коритото на потока. Препоръчваме да се паркира на обозначената точка като от там до стената на микроязовира са няколкостотин метра. От тук до кладенеца – телескоп се върви пеша. Преминава се стената, като при точка Dam2 се прескача ниската ограда и се преминава през преливника на язовира в посока точката Trailhead. Следвайки пътеката се достига до ограда от бодлива тел в която има дупка и се преминава лесно. Достига се каптаж за вода и зад него пътеката се изкачва право нагоре по склона. Кладенеца е на около 250 метра над каптажа.
ОПИСАНИЕ:
Кладенецът е сложно съоръжение, изградено изцяло под земята (черт. 1). Той е построен на източния склон на хълм, който загражда язовира. Надлъжната ос на кладенеца е с ориентация север – юг. Входът към подземната камера е от изток и представлява водеща надолу в земята повита стълба от 24 стъпала с широчина 1,10 м.
Първите 9 стъпала са открити, следващите 15 слизат под земята (черт. 2, снимка 1). Стълбата отвежда в подземна, куполообразна кръгла камера с диаметър 4,2 м. В най-високата си част, камерата има кръгъл отвор, гледащ към небето. Отворът е с диаметър 2,30 м.
Височината на камерата е 3,5 м. На пода на камерата, в центъра е изкопан кладенец с диаметър 1,3 м. Сега кладенецът е сух, засипан с пръст и свлечени камъни. Дълбок е 3,5 м. Вероятно първоначалната дълбочина е била 4 – 5 м. Кладенецът на пода се намира точно под геометричния център на „небесния отвор” на куполообразната камера.
Градежът на цялото съоръжение е изпълнен от едри дялани блокове (пясъчник) с неправилна форма, на суха фуга и пръст. Подът на камерата и сводът на тунела водещ в нея са изградени от дялани каменни плочи с трапецовидна форма. Плочите на пода са наредени радиално на „гърлото” на кладенеца. Това редене укрепва отвора и изравнява нивото на пода. Древните строители са изработили старателно стъпалата на стълбището от едри блокове пясъчник. Преди да стигне входа на камерата, стълбата прави леко разширение.
В стените на тунела от ляво и от дясно има два отвора на височина 1,5 м. В тези отвори вероятно е била закрепена дървена греда, тя е служила за закрепване на врата или завеса заграждащи входа в куполообразната камера. Плочите оформящи „небесния отвор” на камерата са големи с размери 1,00 х 1,30 м. Плочите са редени радиално на кръглия отвор, а над стълбището – перпендикулярно на стълбата. Плочите надвишават нивото на терена около 10 – 15 см. и са служили за преграда на водата, която при дъжд или сняг се стича по стръмния склон и през „небесния отвор” влиза в камерата.
Цялото това съоръжение е внушително по размер и е с висока сложност за построяване.
Ние, хората от ХХІ век, само можем да се удивляваме на знанията и опита на древните архитекти и строители. С прост строителен материал – камък, те са съградили това уникално, сложно съоръжение, без да използват никакво спойващо вещество, без вар или хоросан. Съоръжението се е съхранило не по малко от три хилядолетия и е оцеляло до наши дни в много добро състояние.
Кладенецът е открит през 70-те години на ХХ век, от археолог Димитрина Митова – Джонова. Тя датира съоръжението от ХІІ в. пр. Хр. Според откривателката такъв тип строежи не са типични за тракйската култура. Тя свързва кладенеца с културата „нураги”. Археолог Митова – Джонова смята Месопотамия за първоизточник на културата „нураги”. Изследователката на кладенеца в с. Гърло твърди, че подобни съоръжения са рядкост в античния свят. В България този е единствен по рода си. Такива кладенци има още в :
- остров Кеос, Гърция
- гръцката колония Пантикапей, днешен Кримски п-ов
- Тунис
- остров Сардиния, там кладенците са около 100
Според археолог Митова – Джонова кладенеца в с. Гърло и подобните на него са храмове, светилища свързани с култа към водата, по точно с култа към подземните води. Това е информацията която можах да открия в Интернет.
Ще си позволя да дам своето скромно мнение относно предназначението на кладенеца.
Приемам датировката ХІІ в. пр.Хр. за вярна. Какви са методите и критериите за тази датировка, поне за мен не е ясно. Твърдението, че това съоръжение е нетипично за трак ийската култура, според мен също е вярно.
Не мога да приема твърдението, че кладенеца в с. Гърло е храм на подземните води.
Това е необосновано, нищо на подкрепя това твърдение. Кладенецът няма олтар, няма жертвеник, няма никакви символи, украса или детайли от архитектурата, които да говорят, че това е храм.
Възможността в кладенеца да е бликала лечебна вода, не е правдоподобна. Няма следи от течаща вода, няма басейн, няма канал за оттичане.
Подземните води, които се стичат към подножието на хълма се хващат в ниската част. Не е практично водите да се хващат в средата на хълма. За пример служи каптажът, построен от съвременните строители в подножието на хълма.
Според мен това е едно техническо съоръжение, изградено с конкретна цел и е обслужвало ограничен брой хора. В подкрепа на това твърдение е цялата архитектура, грубата зидария, местоположението в средата на склона и тунелът водещ в камерата. Смятам , че това е бил кладенец – телескоп, за наблюдаване на конкретна звезда или съзвездие
от древните жреци – астрономи.
ПРИНЦИП на ДЕЙСТВИЕ на КЛАДЕНЕЦА – ТЕЛЕСКОП
Устройството и начинът на действие на кладенеца – телескоп е аналогично на съвремените рефлекторни телескопи използвани за научни наблюдения в обсерваториите. Наблюдаваното небесно тяло (звезда или съзвездие) се вижда през „небесния отвор” в горната част на камерата. На дъното на кладенеца, точно под небесния отвор е имало параболично метално огледало от мед, сребро или злато. Възможно е огледалото да е било залято с вода. Налюдаваният обект се е отразявал в огледалото, а на пръстенообразната площадка, в камерата древният астроном е провеждал астрономическите измервания.
От площадката жрецът – астроном удобно е правил своите наблюдения, разполагал е своите уреди за измерване положението на звездите и е отчитал тяхното движение през годината. Това е ставало нощем, при ясно време така както днес астрономите извършват своите наблюдения от обсерваториите. За да се изолира външната светлина в камерата, на входа и е имало врата или завеса. Единствената светлина необходима за астрономическите измервания е прониквала само от „небесния отвор” над гърлото на кладенеца т.е. над „телескопичната тръба” и се е отразявала в рефлекторното огледало.
Цялото това сложно съоръжение е служило за измерване продължителността на астрономическата година, да се следят годишните сезони и да се поддържа календара от жреците астрономи. Тези наблюдения са били от жизнено важно значение за древните люде, населявали земите в околността. Вероятно това са били племена занимаващи се със земеделие. Кои са били тези племена?
С дешна дата, този уникален подземен кладенец е в тежко състояние. Държавата, в лицето на Националния Институт за Паметници на Културата (НИПК) е изградила солиден покрив над кладенеца, има защитна стена и тераса. Всичко това е построено към 80-те години на ХХ век. За съжаление времето и „помощта” на местните хора са спомогнали покривната конструкция да рухне. Сега вместо да предпазва кладенеца, тя спомага за разрушаването му. Масивните греди са се срутили върху „небесния отвор” на купола и завличат камъните от градежа. При вида на тази тъжна гледка, неволно човек прави сравнение между издържливоста на градежа на подземния кладенец и издържливостта на строителството на ХХ век. Сравнението не е в полза на строителите от ХХ век.
Автори :
арх. Данка Василева
инж. Костадин Димов
Владимир Алексеев, фотограф
инж. Валентин Хаджимитов
http://www.balkanmysteries.com/bg/?p=1020
Още линкове до материали по темата:
http://www.bgjourney.com/Architecture/ghost/Hram_Gxrlo/Hram_Garlo_1.html
http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/QM/QM-001BG/QM-001BG.html
Видео: http://www.youtube.com/watch?v=A7pCuXVBHp0
Ето и няколко наши снимки:
Кешът е възстановен от Вели, Марко и Явор на 2 Март 2013. Благодаря.
Enjoy and keep on cachin'
Стан, Илияна и Коки