GC4BRTH The Earth and Man National Museum (Traditional Cache) in Bulgaria created by l@ndser

This cache has been archived.

garu: user inactive. box missing.
write me if you plan to re-enable it.

GC4BRTH ▼

A cache by l@ndser Message this owner

Hidden : 5/10/2013

Difficulty:

Terrain:

Size: Size: small (small)

Join now to view geocache location details. It's free!

Watch

How Geocaching Works

Please note Use of geocaching.com services is subject to the terms and conditions in our disclaimer.

Geocache Description:

ENGLISH

The Earth and Man National Museum is founded on 01.01.1986.

On 19.06.1987 is opens its exhibition halls for visitors.

Unique mineralogical museum keeping more than 20 000 samples collected all over the world.

The museum is created on the basis of donations - over 70% from exhibits have been donated by companies and private persons.

The museum is situated in the center of Sofia and occupies a refurbished building - monument of culture, built in the end of last century (1896 - 1898).

The interior is projected by arch. Ivan Radev and the original frescos in the hall are works of the artist Teofan Sokerov.

There are exhibition halls, laboratories, video hall, conference hall, that are situated in functionally reconstructed building and having 4000 sq. m. area.

To find the cache is not necessary to enter the museum. If, however, they decided to visit it can inquire about opening hours and prices here.

БЪЛГАРСКИ

Националният музей "Земята и хората" е един от големите минераложки музеи в света. Музеят е държавна институция към дирекция музеи, галерии и изобразителни изкуства на Министерството на културата на Република България.

Основан е на 1 януари 1986 г., а на 19 юни 1987 г. открива изложбените си зали за посетители. Музеят е разположен в центъра на София и заема реставрирана и адаптирана сграда - паметник на културата, построена в края на по-миналия век (1896 - 1898 г.).

Средствата за създаване на музея и придобиването на минералните образци са изцяло от дарения на частни лица, фирми и институции в Националния дарителски фонд "13 века България" /повече/. Инициатор за създаването на музея, автор на неговата концепция, организатор на набирането на средства, дарител (около 5000 експоната) и негов директор от създаването му до 09.2012 е доц. д-р Михаил Малеев, минералог и колекционер на минерали.

От 10.2012 г. Директор е Чавдар Начев.

За осъществяването на своята мисия музеят извършва дейности в две основни насоки:

- събира, изучава, съхранява и представя минерални образци и материали /повече/;

- осъществява културни, образователни, научни, иновационни и природозащитни проекти /повече/.

Интериорът на музея е проект на Иван Радев, а оригиналните фрески в залата са творби на Теофан Сокеров. В околомузейното пространство са изложени творби на скулптора Минчо Минев. Автор на проекта за реконструкция на сградата е арх. Христо Ганчев.

Във функционално преустроената сграда с площ от 4000 m2 са разположени изложбени зали, фондови помещения, видеозала, зала за конференции и прожекции, геоложки кабинет. Видеозалата и лекционната зала се предоставят за провеждане на семинари, сесии и симпозиуми на специалистите от суровинния отрасъл и научните институти, на благотворителни, културно-просветни и природозащитни организации.

Към музея функционират: магазин за ювелирни изделия и колекционни образци; библиотека, видеотека, научен архив, фотостудио и 6 специализирани геоложки лаборатории.

Постоянни експозиции

ГИГАНТСКИ КРИСТАЛИ

Залата на гигантските, съизмерими с човешки ръст, кристали е своеобразна галерия на природното изкуство (natural art). Изложените експонати са най-атрактивната част от фонда „Кристали – индивиди и агрегати”.
Гигантски кристали се срещат в природата изключително рядко, а галерии с цели колекции от тях има само на няколко места в света.
Сред „кристалната гора” посетителят може да се приобщи към великото тайнство и хармония на Природата, да разшири кръгозора си и пробуди своето любопитство и екологична съвест.
Експозицията включва главно кристали от разновидностите на кварца: планински кристал, аметист, морион, опушен кварц, цитрин. Наред с тях могат да се видят впечатляващи образци от берил, турмалин, слюда, апатит, гипс, фелдшпати, хематит, флуорит - представени от различни региони на света, включително от България.
Гигантските експонати позволяват без специални приспособления да се наблюдават важни особености на кристалите – симетрия, огледално гладки или неравни стени на растеж, скелетен и зонален строеж, твърди и газово-течни включения, белези от разтваряне и регенерация. Наред с поразяващите с идеалната си форма кристали в експозицията могат да се видят и такива с несъвършена за кристалографията форма – сферокристалите на хематита, флуорита, арагонита и халцедона.
За специалиста всичките тези особености „разказват” за историята на отделния кристал – как се е зародил, в каква среда и как е расъл, как времето го е променило.
За обикновения посетител събирането на едно място на толкова гигантски кристали – мощни естествени генератори на енергия - прави залата уникално място, подходящо за релаксация или вдъхновяващо нови творчески идеи.
Тук човек неволно си задава въпроса: „Мъртва” природа ли са кристалите?”

МИНЕРАЛИ НА ЗЕМЯТА

Минералите са твърди природни образувания, резултат от естествени геоложки процеси. Като правило те са еднородни кристални вещества с подредена вътрешна атомна структура и определен химичен състав, който може да бъде изразен със съответна формула. Наред с минералите, продукт на геоложки процеси, на Земята съществуват и такива с биогенен произход (кристалните вещества в живите организми).
В природата минералите са разпространени предимно с неправилна форма на зърната, без кристални стени, като добре оформени кристални

индивиди се срещат твърде рядко. Изучаването на химичния състав и кристалната структура на минералите позволява да се обособят отделните минерални видове, които за разлика от милионите растения и животни, наброяват едва около 4200. Основна част от литосферата (99,5%) е изградена от около 30 минерални видове, а останалите се явяват по-рядко и част от тях се намират в единични точки на Земята.
Всеки минерален вид получава индивидуално име от своя откривател, обикновено свързано с имена на бележити личности и учени (гьотит, ломоносовит), с географско понятие на първо местонахождение (антарктит, везувиан), с характерни физични свойства (ахроит, родонит) или химизъм (ауростибит, кавансит).
Систематичната колекция на музея включва около 1500 минерални видове и над 200 техни разновидности. Минералите са от 106 държави, като най-добре са представени България, Русия, Чехия, САЩ, Япония, Казахстан.
Експозицията дава обща представа за минералното разнообразие на Земята като популяризира наред с често срещащите се в природата минерали и такива, които са изключителна рядкост и се намират на единични места в света. Срещата и общуването със съвършени представители от света на минералите, които могат да се разглеждат като природно изкуство, е неповторимо естетично преживяване и предизвиква удивление и любознателност у посетителите.
Експонирани са високо естетични образци, представители на изключително редки минерални видове, оригинали на известни учени, както и уникални по размери кристали: фрагмент от гигантски бисмутов кристал (9,6 кг) от Мозамбик, рубинов корунд от Индия - 65 см, монокристал на шпинел (24 кг) от Мадагаскар, евдиалитов монокристал от п-ов Кола, Русия, диаспор (17 см) от Турция .
В експозицията минералите са систематизирани по химико-структурен принцип, поделени на следните класове: Самородни елементи: Сулфиди и сродни съединения; Оксиди и хидрооксиди; Халогениди; Силикати; Борати; Фосфати, арсенати, ванадати; Волфрамати, молибдати, сулфати, хромати; Карбонати.

МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ НА ЗЕМЯТА

Минерални ресурси са всички минерални вещества с природен или технически произход, които могат да бъдат използвани или се използват в икономиката.
Полезни изкопаеми са минерални ресурси за които е технически възможно и икономически изгодно да бъдат иззети от недрата на Земята.

След добиването на даден тип полезни изкопаеми от Земната кора те се превръщат в минерални суровини, а след тяхната преработка в материали. Получените по този начин материали (желязо, алуминий, злато, уран, каолин и др.) са първоизточник и основа на материалния и енергиен потенциал на съвременната цивилизация.
Целта на раздел “Минерални ресурси на Земята” е създаването на колекции с научна, познавателна, образователна и популяризаторска стойност. Те отразяват нивото на съвременните познания за ефективно и устойчиво използване на минералните суровини, както и приемствеността на знанията за тях. В експозицията са показани образци от световни находища – исторически, сегашни и бъдещи. Изтъква се ролята на минералните суровини, като преобладаваща част (около 70%) от всички природни суровини, както и върху по-добрите начини на използване. Показана е тяхната изчерпаемост и невъзбновимост, за разлика от другите природни ресурси. Лавинообразното нарастване на добива е довело днес към световен недостиг на сребро, живак, калай, тантал, платина и др.
Минерални суровини са разделени в следните две групи:
(1) Минерални суровини за получаване на химични елементи.
Те са систематизирани според основния елемент, който се извлича от тях (напр. желязо, алуминий, злато). Така се добиват 82 от всичките 92 стабилни химични елемента в природата. Едва в края на 20 век, човек започва да използва всичките позволени му (стабилни) 92 химически елемента.
Минералните суровини за получаване на химични елементи са представени в следните 9 витрини: Е121 - алуминий; Е122 - желязо; Е123 - манган; Е124 - мед, олово, цинк; Е125 - молибден, волфрам, титан, ниобий, тантал, цирконий, хафний; Е126 -магнезий, литий, берилий, цезий; Е127- злато, сребро; Е128-сяра, фосфор; Е 129 - бор.
(2) Минерални суровини - природни материали. Това са минерали или агрегати от минерали (скали и руди), които се въвличат в стопанска употреба в първичен вид или след незначителна преработка. Имат широка номенклатура, добиват се в огромни количества и включват редица суровини за стопанска употреба (слюда, графит, диамант, фосфорит, кварц, каолин, флуорит и др.). Тук са включени също строителните материали, скъпоценните и декоративните камъни. Групата на природните материали е представена в следните 9 витрини: Е130 - керамика и огнеупори; Е131 - каолин и бентонит Е132 - природни вискери; Е133 - слюди; Е134 - зеолити; Е135 - барит, целестин; Е136 - флуорит, исландски шпат; Е137 - кварц; Е138 - диамант, графит.
В раздела се съхраняват над 3000 образеца, от които около 500 са в експозицията, а останалите се съхраняват във фондови шкафове. Всички образци са систематизирани в 71 теми: 35 теми за химични елементи и 36 - природни материали. Общо в експозицията и фондовете се съхраняват образци от над 600 находища от 81 страни.

КОЛЕКЦИЯ ПЕТЪР ТРАНТЕЕВ

Колекцията “Морфология на пещерни образувания” на Петър Трантеев е една от най-ценните исторически научни колекции, съхранявани в НМ “Земята и хората”. Тя е събирана и обработвана от създателя на организираното пещерно движение в България Петър Трантеев в продължение на повече от 45 години при картирането и научните му изследвания в пещерите. Изключително място в нея заемат пещерните бисери - любима научна проблематика на автора, която той разработваше с удивителна систематичност, всеотдайност, постоянство, прецизност и дар на роден изследовател. Многократните му наблюдения в Бисерната зала на пещерата Зиданка върху местонахожденията на “живи” пещерни бисери му позволи да надникне в природната лаборатория и извърши уникални наблюдения върху техния живот на различни стадии от образуването им. Националният музей “Земята и хората” получи колекцията “Петър Трантеев” през 1987 год., като дарение от синовете му Боян и Мартин Трантееви. С финансовата подкрепа на Националният дарителски фонд “13 века България” се подготви постоянна експозиция “Морфология на пещерни образувания”, издаде се каталог и CD със снимки на образците.

МИНЕРАЛИ ОТ БЪЛГАРИЯ

Фондът комплектува максимално пълни колекции от минералното разнообразие на България от важни минераложки обекти: рудници, халди и естествени разкрития. Представени са регионални колекции от над 300 обекта от различен мащаб, които съдържат една трета от установените до сега над 700 минерални видове в България.
В резултат на систематичната многогодишна събирателска дейност в музея постъпват богати колекции от минерали, които са съпроводени с детайлна геоложка и фотодокументация, точно местоположение и ориентири на образците и координати на точката с цел максимално пълна информация за бъдещите изследователи. Те са илюстрация на практическата работа на колектива на музея по осъществяването на Софийската инициатива за съхраняване минералното разнообразие на България.
Във фонда са съхранени пълни колекции от минералното разнообразие на Рила, уникални единични минерализирани кухини от Нова махала, манганови минерали от скарни, хидротермални жили и окислителни зони (Еньовче, Кочаш), ахати и съпътстващи минерали от Източните Родопи, авторски научни колекции, оригинали на авторски изследвания, исторически образци от отработени находища - унищожени фрагменти от природата.
В експозицията, построена на регионален принцип, са показани най-привлекателните и редки минерални образци, които имат качества на природно изкуство и са обект на многократно общуване с посетителите. Особен интерес представляват пълните колекции от минералното разнообразие на: Ардинското пегматитово поле (аквамарин, морганит, хелиодор, спесартин, цитрин, опушен кварц, аметист, турмалин); Витоша (турмалинови слънца и двустранни дравитови кристали, титанит, апатит, брукит и анатаз, колекция от обработени декоративни камъни); Кремиковци (барит - различни морфоложки типове); Маджарово (монокристал от аметист с огромни газово – течни включения, орфеит, вюртцит, апофилит, пироморфит, самородна мед, церусит, малахит, какоксен, вавелит, варисцит); Давидково (родохрозит, халкопирит, стилбит); Брусевци (арагонит - сферокристали); Раднево (гипс – монокристали и срастъци); Мадански руден район (кристални друзи от галенит, сфалерит, кварц, карбонати, халкопирит и японски двойници на кварц).
Експозицията е огледало на минералното разнообразие на България, което може да бъде намерено от търпеливия и любознателен посетител - колекционер.

МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ

Минералните ресурси са ограничена, невъзстановима и неповторима природна даденост, изискваща разумно усвояване. Представляват минерални натрупвания в земните недра или на земната повърхност с определена геоложка изученост и икономически интерес. Те осигуряват с гориво и минерални суровини нуждите на енергетиката, черната и цветна металургия, химическата индустрия, строителството, машиностроенето, електрониката, бита, селското стопанство и много други области.
В практиката на минното производство от земните недра се извличат около 200 вида полезни изкопаеми. Република България разполага със 125 вида проучени полезни изкопаеми: енергийни суровини, руди на черни, цветни и благородни метали, индустриални минерали и декоративни скали. Геоложките особености на находищата в България предопределят сложни процеси на рудообразуване, довели до подчертано сложния минерален и химичен състав, а суровините добивани от тях, като правило са комплексни.

Експозицията показва минералните богатства на страната и степента на тяхното усвояване. Представени са основните действащи, отработени и консервирани находища и рудопроявления на метални полезни изкопаеми: на черни метали - желязо, манган и хром; на цветни метали - мед, олово, цинк, волфрам, молибден; на благородни метали - злато, сребро и платина.
Неметалните полезни изкопаеми в България са около 60 вида и намират приложение в промишлеността, строителството и селското стопанство. Експозицията представя: находища на каолин от Североизточна България; флуорит от находищата: Славянка, Чипровци, Михалково; уникални със свойствата си и областите на приложение материали като перлит, вермикулит, зеолити и бентонитови глини. В България са установени разнообразни декоративни скали и скалнооблицовъчни материали: варовици, мрамори, пясъчници, гранитоиди, гнайси, риолити, туфи, брекчи и др. Находищата Кремиковци, Софийско и Новоселци (Константиново), Бургаско са представени като комплексен суровинен източник.
Минната индустрия е колосален генератор на замърсяване – около 90% от общата добита минна маса се явява промишлен отпадък. Доктрината за устойчиво развитие поставя нови предизвикателства пред минното производство – ефективно усвояване на пълния потенциал от генетичните възможности на минералните ресурси. Процесът на устойчиво развитие позволява при експлоатацията им да се съхрани екосистемата на уникалната ни планета.

МАТЕРИАЛИ

Материалите са вещества с полезни свойства, използвани след преработката им до изделия.
Днес развитието на материалознанието е достигнало до равнище, което позволява да се премине от етапа на използване на известните материали към създаване на материали с предварително зададени свойства.
Експозицията показва систематични колекции от материали. Представени са възможности за намиране на нови техни свойства и приложения чрез фундаментални изследвания.
В двадесет витрини могат да се проследят следните теми:
- първите материали, използвани от човечеството, както и материали на бъдещето: аморфни метали, имплантанти, високотемпературни свръхпроводници, наноматериали (прахове, компакти, фулерени) (витрини Е209, Е211);
- огнеупорни материали (Е214);
- керамични материали (Е208, 212, 213);
- стъклени материали (Е210);
- изделия на черната и цветна металургия, разнообразни феросплави и специални стомани, разработени и произвеждани в България; (Е215,217,218,219);
- личната колекция от монокристали на акад. Ростислав Каишев (Е201,220).

Колекцията от монокристали е една от най-красивите в експозицията. Тук са представени образци от популярния монокристал – пиезокварц (от България, Русия, САЩ, Канада и Япония); крупногабаритните оптични кристали от флуорит и акустооптични кристали от оловен молибдат, разработени в БАН; кристали от калиевогадолиниев ванадат за твърдотелни лазери; калиевоитербиев волфрамат за плосък дисков лазер и първият излъчвател изработен от него в света и др.
Особено предизвикателство за материаловедите е намирането на полезни свойства от отпадните минерални продукти – шлаки, пепели от ТЕЦ, фосфогипс и превръщането им в изделия (строителни материали получени от отпадъци), (Е202-206);
В експозицията могат да се видят и исторически материали – проби от първите български стомана, чугун, олово, цинк, кадмий; праисторически оръдия на труда, керемиди и тухли от 19 век и др.
Намирането на нови свойства и области на приложение на материалите е постоянна задача, за която музеят съдейства с колекциите си.

СКЪПОЦЕННИ И ДЕКОРАТИВНИ КАМЪНИ

Скъпоценните камъни са предимно минерали, които се характеризират с красив цвят, прозрачност, силен блясък, игра на цветовете и др. Те се отличават с висока твърдост, химическа устойчивост и способност добре да се шлифоват и полират. За да бъде един камък скъпоценен трябва да е и рядък.
Към декоративните скъпоценни камъни се отнасят полупрозрачните и непрозрачни минерали и скали с включения или рисунък, използувани за направа на художествено-декоративни изделия.
Науката, която се занимава с изучаването на скъпоценните камъни, се нарича гемология (от латинското „гема„ – скъпоценен камък и „логос„ – знание).
Скъпоценните камъни се срещат в природата като кристали. Те се обработват, за да се подчертаят качествата им, да се отстранят някои природни дефекти и да им се придаде желаната форма. Прозрачните скъпоценни камъни се обработват по специфичен начин – фасетиране. Придават се строго определени геометрични форми с различни по форма и големина фасети (стени). Съществуват два основни типа фасетиране – брилянтово и стъпаловидно. Непрозрачните камъни се обработват като им се придава закръглена форма – кабошон. Теглото на обработените скъпоценни камъни се измерва в карати. Един карат е равен на 0,2 грама.
Броят на използваните днес видове и разновидности скъпоценни камъни е над 200 и непрекъснато се увеличава. Едни от последните открити са чароита и танзанита.

В експозиция “Скъпоценни и декоративни камъни” могат да се видят почти всички скъпоценни камъни в естествен и в обработен вид. Интерес представляват топазите от Волин, Украйна с големи размери (13,5 кг.), ефектно оцветяване и ювелирно качество.
Показани са образци и художествени изделия от декоративни камъни, както и някои редки и екзотични скъпоценни камъни.
Наред с естествените са експонирани и скъпоценни камъни, сътворени от човека, чиито химичен състав, кристална структура и физични свойства съвпадат с техните природни аналози - сини диаманти, изумруд, шпинел, аметист и др.

За намирането на кеша не е необходимо да влизате в музея. Ако все пак те решили да го посетите може да се информирате за работно време и цени от тук.

Ако искате да получвате актуална информация за неформални събирания, интересни обсъждания и приятелски шеги на българската общност посетете групата ни във Facebook:

ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА КЕША
Кешът се намира на открито. Личният охранител е болен, а хигиенистката вчера излезе в отпуск по майчинство. Поради това е възможно кутийката и околното пространство да не са стерилни и дори да има малко прах.
Сградата на музея и околното пространство са под видеонаблюдение.
Кешът се намира в градски парк. Твърде вероятно е да не сте единствените в този пространствено-времеви континуум.
Моля, ако тези особености на кеша са в разрив с личните Ви принципи, не го търсете!
Търсейки кеша Вие се съгласявате да ровите в лайна и мизерия, да ви снима камера (дори и да не сте фотогенични) и да срещате мъгъли. Помислете внимателно дали си заслужава само за още една бройка!

Additional Hints (Decrypt)

RA: Haqre n cvrpr bs ebpx OT: Cbq cnepur fxnyn

Decryption Key

A|B|C|D|E|F|G|H|I|J|K|L|M
-------------------------
N|O|P|Q|R|S|T|U|V|W|X|Y|Z

(letter above equals below, and vice versa)

The Earth and Man National Museum Traditional Cache