Мандрица е единственото албанско село в България.
Селото е разположено на десния бряг на Бяла река, в най-източната част на Родопите, на 19 километра южно от Ивайловград и на два километра западно от Луда река, която оформя българо-гръцката граница.
Мандрица е много старо село - годината на основаването му 1636 е изписана на камък до старата църква „Света Неделя“.[1] Според легендата селото е основано от албанци християни, мандраджии, които снабдявали с продоволствие османската войска. Цариградското правителство им позволява да си изберат земя и ги освобождава от данъци.
Основният поминък на населението е бубарство, отглеждане на тютюн, манифактура и търговия. В Мандрица има четири мелници, 22 мелачки за сусамово олио, 1 тухларна, леярна за камбани, манифактура за газирани напитки, кожарска манифактура, бъчварница, бояджийница, много аламбици за ракия и мастика, оръжейни манифактури, бижутерии и т.н. В паланката има 20 манифактури за производство на бубено семе, които изнасят продукт за много страни.
В Мандрица има три гръцки училища - едно мъжко, едно девическо и една детска градина.
Днес Мандрица е градче призрак с население около 70 души. Част от населението все още говори албански език.[9] В Мандрица са запазени стари големи триетажни кирпичени и тухлени къщи в гръцки стил, отлични представители на тракийската архитектура с резбовани тавани, балкони от ковано желязо и колонади.
В селото има две църкви. Гробищната „Света Неделя“ е малка еднокорабна сграда, строена в 1708 година - една от най-старите църкви в Източните Родопи. Селската църква „Свети Димитър“, строена в 1835, е трикорабна псевдобазилика от зидан камък с дървен покрив. В мотивите на резбования дървен иконостас има източни влияния. Част от двора на църквата е настлан с надгробни плочи на клирици. „Свети Димитър“ е частично разрушена, но има проект за възстановяването ѝ.
През 2004 година Мандрица е включена в туристическия маршрут „Културни и исторически мистерии на Източните Родопи“.
Mandritsa is the only Albanian village in Bulgaria.
The village is situated on the right bank of the White River in the eastern part of the Rhodopes, 19 km south of Ivaylovgrad and two kilometers west of Mad River, which forms the Bulgarian-Greek border.
Mandritsa is a very old village - the year of its foundation 1636 is inscribed stone from the old church "Holy Sunday". [1] According to legend, the village was founded by Albanian Christians cheesemaker who procuring supplies Ottoman army. Constantinople government allows them to choose their land and exempt them from taxes.
The main occupation of the population is sericulture, cultivation, manufacture and trade. In Mandritsa four mills, 22 mills of sesame oil, 1 brickworks, foundry bells manufacture of carbonated beverages, leather manufacture, cooperage dye very alambitsi Brandy and mastic gun manufactory, jewelry, etc. In boroughs has 20 manufactory to produce eggs that export products to many countries.
In Mandritsa three Greek schools - one male, one for girls and one kindergarten.
Mandritsa today is a ghost town with a population of about 70 people. Part of the population still speak Albanian. [9] Mandritsa preserved old large three-story adobe and brick houses in the Greek style, excellent representatives of Thracian architecture with carved ceilings, wrought-iron balconies and colonnades.
The village has two churches. Cemetery "Holy Sunday" is a small single-nave building, built in 1708 - one of the oldest churches in the Eastern Rhodopes. Village church "St. Dimitar", built in 1835, is a pseudo of stone masonry with wooden roof. The reasoning of carved wooden iconostasis has oriental influences. Part of the churchyard is paved with gravestones of the clergy. "St. Dimitar" is partially destroyed, but there is a project to restore in.
In 2004 Mandritsa included in the tourist route "Cultural and historical mysteries of the Eastern Rhodopes."