Лютица е българска средновековна крепост съществувала от 9[1] до 18 век. Намира се югозападно и в близост до град Ивайловград. Разположена е на връх „Градището” намиращ се на едно от последните възвишения на Източните Родопи. Лютица е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“[2]. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид е построена през 12–13 век.
Лютица е разположена на около десетина километра югозападно от град Ивайловград. До нея се достига от кв. Лъджа по черен път. Пътят е проходим с автомобил до Лъджанския манастир. От тук пеша се достига за около 2-3 часа. Намира се на надморска височина около 560 m. По пътя до крепостта се преминава покрай Атеренския мост и Атеренска река. При надморска височина около 430 m и на около километър преди крепостта маршрутът преминава през обезлюденото от средата на 20-ти век село Рогозово.
Лютица е разположена на площ от 26 декара. Оградена е от крепостни стени с дължина над 600 m, които на повечето места са добре запазени. Те очертават неправилна елипса, съобразена с конфигурацията на терена[4]. Входът е от запад, само един, фланкиран от две правоъгълни кули, разположени с дългата си страна перпендикулярно на стените. Укреплението има общо 12 кули с правоъгълен план и една с осмостенен. Материалът, от който е изградена крепостта е мрамор, поради което е придобила и известност като „Мраморният град“.
От вътрешността са разкрити две църкви, като по-ранната е епископска базилика, донжонът, обширен некропол, основи на жилищна кула, резервоар за вода, на дъното на който се откриват материали от времето на траките, останки от древна канализационна система. Около крепостта има следи от външен град, а в основата на хълма са разположени некрополи от различни епохи. При разкопките са открити доказателства, че мястото е било обитавано от късната бронзова епоха. Откритите керамични съдове са идентични с тези от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.
По-ранната църква е трикорабна, богато украсена със стенописи и с пластично оформени пана от мрамор. По-късната е малка, с двускатен покрив, покрит с керемиди. Била е увенчана с кръст, който археолозите откриват сред руините. Проучването показва, че водният резервоар е изсечен в скалата още през късната бронзова епоха, а през средновековието е използван последователно като водохранилище, жилище и яма за отпадъци.
От манастира Св. Константин и Елена до крепостта може да се отиде пеша- преходът е 5 км или със сериозен джип 4х4.
Lyutitsa Bulgarian medieval fortress existed of 9 [1] to the 18th century. Located southwest and near Ivaylovgrad. Located Peak "Gradishteto" located on one of the last hills of the Eastern Rhodopes. Lyutitsa is one of the best preserved medieval Bulgarian fortresses and one of the largest in the Eastern Rhodopes. It is also known by the names "Marble City" and "Citadel of Kaloyan" [2]. Destroyed many times, but in its present form was built in 12-13 century.
Lyutitsa is located about ten kilometers southwest of the town of Ivaylovgrad. It can be reached from the square Ladzha dirt road. The road is passable by car to Ladzhanskiya monastery. From here walk up for about 2-3 hours. Located at an altitude of about 560 m. On the way to the castle passes Aterenskiya Aterenska bridge and river. At an altitude of about 430 m and about a kilometer before the fortress route passes through the deserted since the mid 20th century village Rogozovo.
Lyutitsa covers an area of 26 acres. It is surrounded by walls with a length of over 600 m, which in most places are well preserved. They outline an irregular ellipse, consistent with the configuration of the terrain [4]. The entrance is from the west, only one, flanked by two rectangular towers located with the long side perpendicular to the walls. Fort has a total of 12 towers with rectangular and one octahedral. The material from which the castle is built of marble, and therefore has acquired notoriety as the "Marble City".
From inside revealed two churches, the earlier is the Episcopal Basilica, The tower, an extensive necropolis, basic residential tower, water tank, the bottom of which are found materials from the Thracian times, remnants of an ancient drainage system. Around the castle there are traces of outer city, and at the base of the hill cemeteries are from different eras. The excavations discovered evidence that the site was inhabited from the Late Bronze Age. Discovered pottery are identical to those of Pliska and Preslav, which proves that the fortress was Bulgarian and was the center of a highly developed culture.
In the early church nave, richly decorated with frescoes and plastic shaped panels of marble. The later is small, with a gable roof covered with tiles. She was crowned by a cross, which archaeologists discovered the ruins. The survey shows that the water tank was carved into the rock back in the late Bronze Age and the Middle Ages used consistently as a reservoir housing and tank waste.
From monastery “ St. Constantin and Elena” to the fortress can go walk-transition is 5 km or a serious 4X4.