БЪЛГАРСКИ
История на Зоопарк - София
Софийската зоологическа градина води своето начало от 1888 г. Първите стъпки тя прави не на сегашния терен, а в парка на бившия царски дворец. Основата на експозицията на зоопарка е била поставена от един черен лешояд (картал), който е бил уловен в нашата страна и пуснат в една клетка в градината на двореца. Цар Фердинанд е проявявал голям интерес към сбирка от диви животни, особено силно подчертан към птиците. Поради това в специален павилион в дворцовия парк са били пуснати и колхидски фазани. За късо време към колекцията е бил прибавен и един елен. Когато към животните, отглеждани в двореца, е трябвало да се прибави и една двойка нашенски кафяви мечки, паркът се оказал непригоден за бързо нарастващата сбирка. По нареждане на Фердинанд бил отреден терен за зоологическата градина в бившата ботаническа градина. Територията на бившата царска ботаническа градина заемала парцела между бул. "Евл. Георгиев", бул. "Руски", бул. "Толбухин" и ул. "Гурко". По онова време този терен се намирал на края на града. Мястото, определено за зоологическа градина, било доста пусто, обрасло с бурени. През средата минавало сухото корито на приток на Перловската река. На тази територия съществувала само една единствена сграда, която служела за склад на зеленчуци, произвеждани от ботаническата градина за нуждите на царското семейство. Тази постройка била предоставена за ползване от зоологическата градина.
Обогатяването на сбирката за зоологическата градина била постоянна грижа. Само улавяните животни от нашата природа не задоволявали интересите на царя. През 1892 г. била купена първата двойка лъвове. Построеният обор за крави и коне бил преустроен като сграда за хищници. Там била настанена двойката лъвове. Тук тя се чувствала много добре и още същата година бил получен приплод - едно мъжко лъвче. Това било първото семейство лъвове в Софийската зоологическа градина.
През 1893 г. за ръководител на градината бил назначен д-р Паул Леверкюн - известен орнитолог. Но се оказал неподходящ за тази длъжност и малко по-късно, през 1896 г. бил сменен. За директор на зоологическата градина e назначен Бернард Курциус. Той е дошъл от Кобург заедно с Фердинанд като главен ловец на двореца. Така Курциус станал едновременно директор на зоологическата градина и главен организатор на ловуванията на царското семейство. Бернард Курциус като директор на градината работил повече от 40 години.
Периодът 1893 - 1895 г. е характерен за историята на зоологическата градина с това, че се хвърлят доста усилия за изграждане на нови клетки, както и за обогатяване на сбирката на градината с нови видове птици и бозайници. По това време (1894 г.) била построена в задната част на терена каменната сграда с три помещения. В тях били настанени кафяви мечки. Поради това, че тази постройка била доста солидна, в нея били пуснати по-късно бели мечки.
През 1894 г. била изградена дългата волиера за различни видове фазани. В тези кафези и днес продължават да показват на посетителите на зоологическата градина своите чудни багри около десетина вида фазани и пауни. През същата година бил направен и първият басейн в нашия зоопарк. В тази водна площ били пуснати няколко розови пеликана, след като са им били ампутирани върховете на крилата. Същата година в градината били докарани едногърба камила, елени вапити, интересният средиземноморски козирог безоар, калифорнийски качулати пъдпъдъци, красивите птици червени кардинали и много още видове птици и други животни.
През 1895 г. е монтирана висока куполообразна волиера за орлите. Веднага след завършването й в нея са пуснати брадати лешояди. Голяма гордост за нашата зоологическа градина е фактът, че една двойка от тях давала поколения в продължение на двадесет години почти всяка година. Много малко са зоопарковете, които имат такъв актив в своята история. Днес някои от птиците в размножителните центрове на този застрашен вид са потомци именно на тези лешояди, излюпени в Зоопарк-София.
От 1893 г. три дни седмично само след обяд градината се е посещавала от любознателните жители на нашата страна. Броят на посетителите бил толкова голям, че в дните за посещение шест стражари пазели ред. Входът по това време бил без всякаква такса. Броят на посетителите се установявал със специална въртележка с брояч, монтирана на входа. В слънчеви празнични дни броят на любителите на животни достигал 4000 - 5000 души. За онова време тази цифра, разбира се, е доста значителна.
Повече за историята на Софийския Зоопарк можете да научите, като от книгата "Зоологическа Градина София", издателство "Наука и изкуство", София, 1967 г.
ENGLISH
Sofia Zoo in Sofia, the capital of Bulgaria, was founded by royal decree on 1 May 1888, and is Southeastern Europe's oldest and largest zoological garden. It covers 36 hectares (89 acres) and, as of March 2006, housed 4,850 animals representing 840 species.
Initially, the zoo was located in the park of the former royal palace, with the primary attraction being a Eurasian Black Vulture caught in Bulgaria and exhibited in a cage in the garden. Later, pheasants and deer were added to the collection, but since the exhibits and facilities of the time proved inadequate to accommodate a pair of Brown Bears, Tsar Ferdinand of Bulgaria ordered a grant of land to be awarded to Sofia Zoo on the grounds of the former botanical garden, then in the outskirts of the city.
Sofia Zoo's exhibition of animals constantly increased, with both local and foreign species being added. Most notably a pair of lions in 1892, which were housed in a former stable and a lion cub was born the same year.
Between 1893 and 1895, new cages and buildings were constructed to accommodate the ever increasing collection of birds and mammals, including a solid three-room stone building in the back of the terrain designed to be inhabited by bears (1894), a pool where a few Pink-backed Pelicans lived, a building to accommodate pheasants and another one for eagles(1895).
Sofia Zoo moved from its original (and smaller) location in the center of the city to a new 36-hectare (89-acre) site about 4.5 kilometres (2.8 mi) south of Sofia in 1982.