Един от най-старите следосвобожденски храмове у нас - „Св. пророк Илия” в Княжево. Основният му камък е положен на празничния ден, 20 юли, през 1888 г. И само пет години по-късно, напълно завършен и обзаведен, този величествен и своебразен по своята архитектура храм, пак в същия ден, е осветен от Софийския викарий еп. Партений.
Както и в други години, тържествените празнични богослужения бяха архиерейски. Негово Високопреосвещенство Маркианополският епископ Константин, оглавяващ богослуженията и председател на църковното настоятелство, подчерта в своите слова специфичността на храма, припомняйки основните моменти от изграждането му, които са пряко свързани с велики личности от българската история – княз Александър Батенберг и възпитаника на Духовната семинария тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. Именно и по предложение на министър-председателя селището от Бали Ефенди се преименува на Княжево, а за патрон на храма е избран св. пророк Илия, който да напомня на държавните управници, че Бог, макар да забавя – не забравя, а изобличението Му е огнено. А неговата съпруга (Поликсения) и сестра му (съпруга на военния министър ген. Сава Муткуров) даряват уникалните царски икони на Христос Спасител и Пресвета Богородица.
По-малко известен фак е, че зад храма "Св. Пророк Илия" се намира тюрбето на Бали Ефенди.
„Параклисът“ всъщност е мюсюлманска гробница, тюрбе, на Бали Ефенди, ислямски мислител, живял през XVI в. Тюрбето се намира зад църквата „Св. Илия“ в софийския квартал Княжево, недалеч от последната спирка на трамвай номер пет. Гробницата е била обект на поклонение на българи, турци и роми, на християни и мюсюлмани, в продължение на векове. Съжителството на християнски храм и мюсюлманска гробница в един двор е изненадващо. А на хълма над тюрбето има и оброчен камък, посветен на Св. Георги, на който едва личи издълбаният някога кръст.
Учудващ и е култът към Бали Ефенди, в който има преплитане на християнски и ислямски елементи. Култът е запазен най-вече сред софийските роми, които почитат Бали Ефенди (наричан от тях Али Баба), като първо минават през църквата, вземат свещи, някои дори се кланят пред иконите, а после палят свещите при тюрбето. Илинден, 2 август, е бил най-важният ден за отдаване на почит към „Али Баба“ – тогава стотици роми от София са се събирали за целодневен пикник на поляната край гробницата. Но вече все по-малко хора посещават мястото, дори и на Илинден."
Това е уникално място, на което съжителстват християнски храм и мюсюлманска гробница.