Climate change is not just a modern concern, and the rock formation near the village of Stob, on the road to Rila Monastery, is evidence of this.
When the last Ice Age ended in this part of Europe, about 12,000 years ago, its glaciers loosened their grip on the frozen slopes of the Rila – and then withdrew, leaving behind a cover of fine debris. Those turned into soil, but at certain places – most notably on a slope by the Rilska River – this was not the end of it. Winds, sun and rain started eating into the soft crust of the hill and created tall columns in vivid red and yellow colours.
This was how the rock pyramids at Stob, one of Bulgaria's most popular off-the-beaten-track tourist sites, appeared.
The sediments are coloured rusty- brown, reddish and dark yellow and, because of their location, the pyramids are especially beautiful at sunset or at moonlight. Many of the formations are crowned with rock "hats" - large stone blocks sizing 120 by 80 cm. In 1964 they were declared as a natural landmark. Most of the formations are of pyramidal type, but there can be find conical shapes, too. Under the influence of wind, rain and snow, the form of the pyramids changes, some of them vanish, the stone hats fall and new pyramids are born.
The process of birth, development and death of pyramids flows through repeated stages. During the rain slabospoenite sediments degrade, as the material of them forming a modern alluvial sediments in Grachkovec and Bukovets. Raindrops that fall on the already exposed rocks, past washed and poorly compacted sediments beneath them. Clay and small grains of sand are washed off, but just below the rock debris that becomes slower than around them. Thus the pyramids emerge from the head . Further on in the course of the centuries, cooperatively and one-way Act different factors – erosion surface-waters flowing temperature inversions and the winds. They continue to sculpt quirky landforms, but along with that they bring and their doom. The flowering of the individual pyramids occurs shortly before the first shaking of the stone to her Crown. At this point it has reached the largest possible for her height, the thin top and flat stone is like a cappella with wide brim . Sometimes the area of the stone is 2-3 times the size of the intersection of the pyramid. Even if it is amazing how this poorly clastic rock that seemed about to collapse, for centuries maintained an enormous burden on themselves. Finally, the Crown is tilted and falling into the abyss. Then quickly catches her and erosion begins to decrease its height.
About half of the Stobs pyramids are now without crowns. Especially a lot of them in Grachkovec, where the layers are derived from the horizontal position before them and the stones keep at them quite briefly. Here, however, the many rocks supported the pyramids flourishing dynamic equilibrium – speedy ruin, but also quickly create new ones. Sometimes rapid destruction stops at some rock chunk of the bottom level and the process of flourishing shall resume (8). However, if it does not, it gradually perishes, evens out with the natural sklonov and a swath of her material enters the flows (9). The objectives are the ravines filled the bottom with rounded blocks that were once "crowns" of the pyramids.
A man stares at the pyramids can detect all stages of their development – they are community level with newborns, mature and old members. At first glance the soft rocks create the impression that everything is too fragile, unstable, easily vulnerable to the elements. Sloping crowns, deep eroziralite from water and vertical cracks in the snagata of many of the pyramids create the illusion that the showers may destroy them for several years. Up close, however, it is noticeable that they are dressed by one hard and quite thin (about 1 cm) layer of clay, probably with quite a karbonate substance extracted from the Sun and the water. Immediately below it starts the loose structure of young sediments. Under the "mail" they survive for centuries.
Visiting the collection of pinnacles up to 12 metres high, which covers about 180 acres, is easy. Leave the busy E79 road to the Kulata border checkpoint with Greece when you see the sign for the Rila Monastery, and after Kocherinovo head towards Stob.
The sleepy village lies at the foot of the pyramids, but you will find them only after taking the easily-accessible eco path, which starts by the local church.
The best time to come and marvel at this natural phenomenon is at sunset, when the last rays of light illuminate the pyramids with the most beautiful shades of red, orange and yellow.
The result is an unearthly landscape, more resembling something from a dream than ordinary Bulgarian reality.
Understandably, the rocks have become the source of local legends about love, lust and jealousy. Probably the most popular one tells of a boy and a girl who decided to marry against the will of the boy's mother. The woman became deranged at her son's betrayal. She stuck a cross into the earth and cursed all the participants at the wedding, crying for them to be turned into stone. God heard, and everyone in the party froze for all eternity.
Another version blames the phenomenon on the lustful best-man, who was so enchanted with the beauty of the bride that he forgot basic decency and tried to kiss her. Appalled by his misbehaviour, the whole wedding party turned to stone – literally.
A third story concerns a Christian girl and a Muslim boy who could not marry because of their different religions. In despair, the girl threw herself from a high rock, and was transformed into the formation known as The Bride.
All of these legends, however, cannot conceal an important fact. The rock pyramids at Stob are not static. The stone is too soft and easily collapses under the assault of the elements, so the landscape is constantly changing, with old pyramids crumbling to dust and new ones being carved out of the slope, a slow but unending result of the forces of nature over which people have no power.
About half of the Stobs pyramids are now without crowns. Especially a lot of them in Grachkovec, where the layers are derived from the horizontal position before them and the stones keep at them quite briefly. Here, however, the many rocks supported the pyramids flourishing dynamic equilibrium – speedy ruin, but also quickly create new ones. Sometimes rapid destruction stops at some rock chunk of the bottom level and the process of flourishing shall resume. However, if it does not, it gradually perishes, evens out with the natural sklonov and a swath of her material enters the flows. The objectives are the ravines filled the bottom with rounded blocks that were once "crowns/hats" of the pyramids.
A man stares at the pyramids can detect all stages of their development – they are community level with newborns, mature and old members. At first glance the soft rocks create the impression that everything is too fragile, unstable, easily vulnerable to the elements. Sloping crowns, deep eroziralite from water and vertical cracks in the snagata of many of the pyramids create the illusion that the showers may destroy them for several years. Up close, however, it is noticeable that they are dressed by one hard and quite thin (about 1 cm) layer of clay, probably with quite a carbonate substance extracted from the Sun and the water. Immediately below it starts the loose structure of young sediments. Under the "sacristy" they survive for centuries.
To log this Earth Cache, you should answer these questions :
1. What is the reason some of the rocks not to have this “crowns/hats” ?
2. What is the reason these forms to survive during the centuries ?
3. (Optional) Stand on the coordinates and take a picture with your GPS at the background of the pyramids.
NOTE: Send the correct answer by private message (e-mail) to me at Geocaching.com, before you log the cache.
If you are interested you can get more information from the pyramids:
http://kustendil.com/en/landmarks/view/4/76/The-Pyramids-in-Stob
http://www.vagabond.bg/high-beam/item/2705-pyramids-of-stob.html
http://mgu.bg/geosites/stobskite-piramidi.html
Стобските пирамиди са типични земни пирамиди с височина до 10-12 m . Разположени са в местностите Кулски рид и Църквището в землището на с. Стоб (42.09217, 23.12123). Ерозионните образувания се намират на надморска височина от 600 до 750 m и са изградени от слабоспоени неоген-кватернерни пясъчници и конгломерати, образувани през последните 1-2 млн. г. в склонова и езерна обстановка. Обявени са за природна забележителност през 1964 г.
В геоложко отношение тези отложения попадат в Благоевградския грабен. Той е запълнен с плиоцен-плеистоценски езерни, алувиални и склонови отложения, изградени от късове на докамбрийски метаморфити, разкриващи се по склоновете на Рила.
Неогенските отложения заемат големи площи в западната част на района, източно от р. Струма. Те са поделени на две свити: Джерманска и Бараковска. Джерманската свита е изградена от алевролити, глини и пясъчници с меот-понтска възраст, а Бараковската – от конгломерати и пясъчници с понтска възраст.
Кватернерните наслаги се разкриват в западната част на района. Те са разчленени на няколко генетични типа. Еоплейстоценски делувиално-пролувиални наслаги са развити източно и южно от с. Стоб (част от Стобските пирамиди се намират в тях) и северно от гр. Рила. Те са представени от брекчи и брекчоконгломерати с песъчливо-глинест матрикс. Еоплейстоценски алувиални седименти, включващи червеникави песъчливи глини и чакъли, се разкриват в ЮЗ част на района (южно от Рилска река и източно от р. Струма). Плейстоценски алувиални наслаги (чакъли и пясъци) се наблюдават в надзаливните тераси на р. Струма и р. Рилска, а холоценски алувиални седименти запълват руслата и изграждат заливните им тераси.
През плиоцена земите около тази част на Рила са били плитък езерен басейн, утайките в който са се образували за сметка на скалите, които и сега се разкриват по склоновете на Рила: гнайси, гранитогнайси, амфиболити, гранити, пегматити, мрамори. Хоризонталното им напластяване се подчертава от редуване на пластове с едри блокове и по-дребни късове. Късовете са полузаоблени, което показва пренасянето и утаяването им във водна среда, след сравнително къс транспорт. Като се има предвид, че в района на с. Стоб не се разкриват коренни скали, а относителното превишение до най-високите части на Кулски рид е 200 m, може да се твърди, че първоначалната дебелина на утайките е била не по-малко от 200-250 m. Този хоризонт е матово-бял до жълтеникав, с дребнокъсов състав на отломките, с много глина и подстила целия район на пирамидите, но ерозията го разкрива само на няколко места.
Над плиоценските наслаги има старокватернерни, с червеникав оттенък и с по-отчетливо редуване на пластове от едрокъсови конгломерати и слабо споени пясъчници. Материалът за тях е донесен също от Рилските склонове. Тези утайки са образувани периодично при проливните дъждове и това се е отразило в редуването на по-груби и по-фини слоеве. Заоблеността на късовете и сравнително добрата им сортировка предполагат отлагане от речните води близо до планинските склонове (поройни конуси).
Постепенното издигане на района е довело до образуването на малки гънки и разломи, които създават слабо изразен блоков характер на неуплътнените пясъчно-глинесто-конгломератни утайки. Свидетелство за това са полегатите пластове в някои участъци по дола Гръчковец. Идващите от Рила водни потоци намират слабо разломените меки скали и започват да се врязват в тях. Може да се предполага, че както сега, така и тогава, тези потоци са имали временен характер, така че и в образуването на речната мрежа е имало застои и бързи периоди. Самото врязване на доловете не може да формира пирамиди в истинския смисъл на думата. То образува отвесни склонове, остри ръбове, разклонени V-образни долове и т.н. В образуването на самите пирамиди главна роля играе нееднородният състав на скалите, наличието на прослойки с едри скални блокове. Площта на скалните късове е от няколко cm2 до над 2 m2. Дебелината им също е различна – он няколко cm до повече от метър. Разположени почти хоризонтално, на различни нива в разреза и с различна честота във всеки от слоевете, те определят мястото на възникването на отделните пирамиди и техните най-високи точки, а твърде често и обема и формата на пирамидата. Нейната големина е пропорционална на големината на къса, който я “коронясва”. Под по-големите блокове се образуват по-големи пирамиди.
Процесът на зараждане, развитие и загиване на пирамидите протича през многократно повтарящи се етапи. По време на дъжд слабоспоените утайки се разрушават, като материалът от тях образува съвременните алувиални наслаги по Гръчковец и Буковец. Дъждовните капки, които падат върху вече оголени скални късове, обмиват последните и се стичат в слабо уплътнените утайки под тях. Глината и дребните песъчинки се отмиват, но точно под скалните късове това става по-бавно, отколкото около тях. По този начин пирамидите се зараждат откъм главата . По-нататък в течение на векове, задружно и еднопосочно действуват различни ерозионни фактори – повърхностно-течащите води, температурните инверсии и ветровете. Те продължават да извайват чудновати земни форми, но заедно с това носят и тяхната гибел. Разцветът на отделните пирамиди настъпва малко преди първото разклащане на каменната й корона. В този момент тя е достигнала най-голямата възможна за нея височина, най-тънък връх и плоският камък върху нея е като капела с широка периферия. Понякога площта на камъка е 2-3 пъти по-голяма от сечението на пирамидата. Дори е невероятно, как тази слабо споена скала, която като че ли всеки момент ще рухне, столетия наред поддържа огромната тежест върху себе си. Накрая короната се накланя и пада в пропастта. След това ерозията бързо я заостря и започва да намалява височината й.
Около половината от Стобските пирамиди сега са без корони. Особено много такива има по Гръчковец, където пластовете са изведени от хоризонталното им положение преди пирамидообразуването и камъните се задържат по върховете им съвсем кратко. Точно тук обаче, многото скални късове поддържат пирамидите в цветущо динамично равновесие – бързо се рушат, но и бързо се създават нови. Понякога бързото им разрушаване спира в някой скален къс от по-долното ниво и процесът на разцвет се възобновява . Ако обаче това не стане, тя постепенно загива, като се изравнява с естествения склонов откос, а материалът от нея постъпва в потоците. Целите долове са запълнени по дъното със заоблени блокове, които някога са били “корони” на пирамидите. Струпани безразборно, те образуват блокажи почти без дребнокъсова съставка, която се изнася далеч от пирамидите във водите на Рилска река.
Вгледа ли се човек в пирамидите може да открие всички степени на развитието им – те са съобщество с новородени, зрели и стари членове. На пръв поглед меките скали създават впечатлението че всичко е прекалено крехко, неустойчиво, лесно уязвимо от природните стихии. Наклонените корони, дълбоко ерозиралите от водата основи и вертикалните пукнатини в снагата на много от пирамидите създават илюзията, че пороите могат да ги разрушат за няколко години. Отблизо обаче се забелязва, че те са облечени от един твърд и съвсем тънък (около 1 сm) слой от глина, вероятно с доста карбонатно вещество, получена от слънцето и водата. Веднага под нея започва рехавата структура на младите седименти. Така под тази “ризница” те оцеляват векове наред.
Стобските пирамиди са изключително лесен за посещение обект. От шосето София – Кулата се тръгва по посока за Рилския манастир. На около 2 кm след гр. Кочериново има разклон вдясно за с.Стоб и след още 2 кm посетителите са в подножието на Църквището и Кулски рид, където са разположени пирамидите. По черен път, с превозно средство, може да се стигне почти до първите групи.
“Стоби” се е наричало древното римско поселение по долината на Рилска река, чиито останки отново оживяват след извършените разкопки. Сегашното село е разположено почти на същото място. На хълма Църквището, където минава пътеката за пирамидите, още личат руините от стара църква. Църквището и Кулски рид разделят двата дола Гръчковец и Буковец, които при дъждове вливат мътните си води в Рилска река. По десния склон на дола Буковец, се разкриват нежните очертания на “Белите пирамиди”. На фона на зелените гори и червеникавия оттенък на почвите, тези сравнително ниски пирамиди наистина са матово бели. Левият склон на дола Гръчковец е украсен от няколко групи червеникави, високи до 10-12 m пирамиди, а по десния се виждат “Самодивските комини” – четиристенни, високи пирамиди с внушителни размери, които задължително завършват с “корона” от тежък плочест камък.
От най-високата точка по гребена между пирамидите малко над Петровата крепост, се разкрива удивителна гледка от замъци, кули, тристенни и четиристенни пирамиди – всичко това блестящо под слънчевите лъчи – нямо и неподвижно.
Разнообразието на Стобските пирамиди е изключително голямо и е подхранвало въображението на хората, които са кръстили отделните групи с различни поетични имена – “Кулите”, “Братята”, “Самодивските комини”, “Белите пирамиди”, “Чуките”, “Аргачо”, “Зъберите”. Най-известни са “Сватовете” и това име понякога се употребява за означаване на Стобските пирамиди като цяло. “Сватовете” се намират в десния склон на дола Буковец, близо до “Белите пирамиди”. Най-добре се виждат привечер, на залез слънце, когато червените му лъчи сгъстяват краските на пирамидите. Легенди и действителност, приплетени в едно – това са Стобските пирамиди. Те будят възхищение във всички посетители; поети им посвещават стихове, чужденци твърдят, че са достойни съперници на Тиролските пирамиди, учени от много страни се удивляват на ерозионните процеси.
За да логнете този кеш трябва да отговорите на следните въпроса :
1. Таква е причината някой от образованията да нямат така наречените "шапки"?
2. Каква е причината тези образования да оцелят през вековете ?
3. (Ако желаете)Изпратете ми снимка с GSP в ръка на посочените координати
Забележка: Изпратете ми отговорите преди да логнете кеша ;)
