ENG: Vrana Palace (Bulgarian: Дворец „Врана“, Dvorets „Vrana“) is a former royal palace, located on the outskirts of Sofia, the capital of Bulgaria. It is today the official residence of Tsar Simeon II of Bulgaria and his wife TsaritsaMargarita. While the Royal palace in the centre of Sofia (today the National Art Gallery and National Ethnographic Museum) served representative purposes and the Euxinograd palace near Varna was a summer residence, Vrana was the palace where the royal family of Bulgaria spent most of their time. Vrana Palace is situated at an elevation of 571 m.[1]
The extensive lot was bought by Tsar Ferdinand I in 1898[2] and is situated just outside Sofia. There is a large park and two buildings, the first one built in 1904 as a two-storey hunting lodge commissioned to Georgi Fingov, and the second constructed mainly between 1909 and 1914 as a palace, both with money from the state budget. The earliest building in the complex, the hunting lodge, has been described architecturally as an "exquisite interpretation of the Plovdiv baroque with Viennese decorative elements".[3]
Three rooms of the three-storey palace commissioned to the noted architect Nikola Lazarov were later furnished in the Baroque style, one in the style of the Austrian royal palaces and one in a Bulgarian national style, while the study was designed in a Venetian style. The palace features a carved wooden ceiling, oak wainscoting, built-in metal plates and Delftware. The interior columns are made of Carrara marble and an old Schindler lift is still in use. In terms of architecture, the Vrana Palace combines Byzantine influences, Bulgarian National Revival traditions, Art Nouveau and French classicism.[3]
The Karelian Hall is a gift from Alexander III of Russia, and all of its furniture (the table, the chairs and the dressing table) are made of Karelian birch by master woodworkers specially sent from Russia. The first storey also has a cinema hall and tea halls, the second storey is where the apartments are located, and the third one used to be allocated to the servants and the court.
In 1918 Vrana passed from Tsar Ferdinand to Boris III. Here he faced the new government after the military coup on 9 June 1923. In August 1943, it became the property of Simeon II. The main palace was bombed by theRAF in 1943-44 during the World War II and after partially damaged, it was subsequently restored in 1947. After the abolition of the monarchy, Vrana was taken by the communists and became a residence of Georgi Dimitrov.
After the fall of the communist regime, Vrana was returned to the last tsar, Simeon Saxe-Coburg-Gotha and his sister Princess Maria Luisa, by the Constitutional Court of Bulgaria in June 1998, and the park was donated by the royal family to the city of Sofia in October 1999, making it possible for the former royal park, arranged in 1903 by Ferdinand,[4] to be opened to the public. Simeon moved with his wife Margarita into the renovated old hunting lodge in spring 2001. As of 2015, the 0.968-square-kilometre park is opened to the public. The park is home to over 400 plant species and has been declared a national monument of landscape architecture.[5] Among the landscape artists who have worked on the Vrana Park include V. Georgiev, K. Baykushev, Jules Locheau, Johann Kellerer, Anton Kraus, Alaricus Delmard and Wilhelm Schacht. The park includes a lake and several rock gardens.[3]
The palace, along with the other properties given back to Simeon II, has been the subject of much controversy in the Bulgarian media and society in the 2000s, as many argue they are in fact supposed to be public property. Since June 2013, the park has been opened to the public on weekends. The special public transport bus 505, which only runs on weekends during the park's opening hours, connects the palace with Eagles' Bridge.
BGR:
Дворец „Врана“ (наричан през времето на социализма Враня) е царски дворец с парк в покрайнините на София, където Царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си.
Преди Освобождението на мястото на днешния дворец „Врана" се намирал чифликът на турския управител на София Осман паша. През 1879 г. хаджи Боне Петров – съратник на Васил Левски, първоначално го наема от наследниците на пашата, а впоследствие и откупува за 500 лири. Поради финансови затруднения го ипотекира пред БНБ, която го обявява на публичен търг. На търга се явяват двамата най-богати софийски банкери Ешкенази и Леви, както и д-р Никола Странски, придворен аптекар на Княз Фердинанд I.[1] Той плаща за имота 56 000 златни лева. Само седмица по-късно Князът го откупува от него. Фердинанд I е известен със страстта си към орнитологията и решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от цяло ято врани, типични за Софийското поле тогава, така дворецът и паркът получават името „Врана".
Голяма част от имението Врана, както уникалният парк, създаден от Цар Фердинанд, така и стопанството са купувани на части в началото на ХХ век от Царя с десетки продавателни актове, които понастоящем се съхраняват в Държавната агенция „Архиви“ и могат да бъдат видени от всеки интересуващ се българин. Фердинанд купува от местните селяни по декар-два, докато закръгля имота около основното имение Чардаклия"[2]
Имотът включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради, свързани с топла връзка, оформящи дворцовия комплекс. Първата е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект Вулф. Втората сграда – новия дворец, е построена между 1909 и 1912 г. Закупуването на терените за оформянето на парка и стопанството, както и за строителството на двете сгради е финансирано с лични средства на Цар Фердинанд, както по линия на годишната му Цивилна листа, която е заплатата на Монарха в качеството му на държавен глава, така и чрез вземането на личен заем в размер на 3 милиона златни франка от Руския император Николай II през 1911-12 г. Документите по отпускането на заема днес се съхраняват в свободния за достъп фонд на Московския държавен архив. По отношение на заема руския пълномощен-министър в София дава подробни сведения за личното финансово състояние на Царя, както и за гарантиранцията – имението Врана.
Сред забележителностите на двореца са таван от дърворезба, дело на дебърските майстори Филипови,[3] позлатена дъбова ламперия и керамични изделия „Делфтваре“. Вътрешните колони са изработени по прочутата италианска техника стуко. Има и все още работещ стар асансьор „Шиндлер“.
Карелската столова е подарък от руския император Николай II за пълнолетието на престолонаследника Борис, Княз Търновски, и цялото ѝ обзавеждане (маса, столове и ламперия) са изработени от карелска бреза от майстори, изпратени специално от Императорските фабрики в Петрозаводск, Русия.
След абдикацията на Цар Фердинанд I през 1918 г. дворецът става собственост на Цар Борис III, а след неговата смърт (28 август 1943 г.) – на Цар Симеон II. Главната сграда е бомбардирана от съюзниците през Втората световна война, но след това е възстановена. След референдума за премахване на монархията, организират от комунистите на 8 септември 1946 г., дворецът „Врана“ се ползва от представители на политическото и държавното ръководство на НРБългария. Там се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов, а след това и Вълко Червенков.
След края на комунизма „Врана“ е върната, с единодушното решение на Конституционния съд от юни 1998 г., на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска. През 1998 г. паркът е дарен от Цар Симеон II наОбщина София с условието да бъде отворен за всички български граждани, гости на столицата.
От 2011 г. по волята на Царското семейство, дворецът „Врана“ се стопанисва от Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Иоанна“, чиято цел е реставрирането на този исторически паметник в първоначалния му вид от 1909–1912 г. по запазените в ДА „Архиви“ планове на архитект Лазаров, създаването на отворен Научен институт с постоянна експозиция, архивен фонд и специализирана библиотека, посветена на историята на Българската царска династия. В двореца, в който ще се помещава бъдещия царски музей са изложени предмети, свързани предимно с живота на Цар Фердинанд, Цар Борис, както и целия период на изганието и живота на Царското семейство и на Цар Симеон.
От 8 юни 2013 г. парк-музей Врана е отворен за посетители в дните събота и неделя от 10-16 часа, като на всеки половин час тръгва организирана група със специалист-екскурзовод.
Това че дворец Врана ще бъде отворен като музей, го прави вторият реституиран царски имот, който е отворен за посетители, първият е двореца Царска Бистрица.
В парка могат да се видят над 400 растителни вида. Обявен е за национален паметник на културата.
Виртуална разходка в парка може да се направи в google.com/maps/views/