Богослов е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.Няма данни за времето на възникване на селото. Археологическите находки - разкрити два антични некропола и останки от антично селище и късноантична крепост, дават основание да се счита, че района е бил населен през античността.Името на селото се свързва с разпространението на богомилството по времето на цар Петър I (927-970).
През 1897/98 г. е открито училище, през 1904 г. е построена нова училищна сграда. През 1902 г. е построена църквата "Възнесение Господне".
През 1907 г. е учредено спестовно-кредитно и благотворително дружество "Свети Симеон", което през 1946 г. се преименува в Кредитно кооперативно сдружение "Осоговец". През 1925 г. се създава читалище "Възраждане".
Селото е електрифицирано през 1946 г. През 1955 г се залесяват 40 дка бял бор и бук в местността "Гробо".
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Бенковски", което от 1960 г. е включено в състава на ДЗС - Кюстендил, а от 1979 г. - в състава на АПК"Осогово" - град Кюстендил.
Открити са здравен пункт, целодневна детска градина, магазин, построени са нови стопански и административни сгради.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на туризма.
- Късноантична крепост "Дабье". Разположена е източно от селото, върху конусообразно възвишение, известно с името Дабье. Укреплението има форма на неправилен кръг. По ръба има останки от крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан.
- Църква "Възнесение Господне" (1902).
- Параклис "Рождество Богородично". Намира се в местността "Манастира".
- Параклис "Свети свети Петър и Павел". Намира се до хижа "Осогово".
- Архитектурен паметник - възпоменателна чешма на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.
- Историческа местност "Грамадите"
- Местност „Трите буки“
- Гигантски секвои в местността „Ючбунар“