Коняво е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
В самото село при археологически разкопки са открити останки от антично и късноантично селище. При осъществяване на изкопите за строеж на читалищната сграда и при благоустройствени мероприятия са разкрити солидни основи на дълбочина от 1 метър. Градежът им е от блокове споени с хоросан. Изкопани са долиуми, тухли, керемиди, съдове от глина и различни битови материали. От тук произхождат два жертвеника с гръцки надписи и оброчна плочка на Богинята майка (Хера, Кибела).
Според археолозите на това място е съществуало тържище (емпориум), което е обслужвало населението от тази област и е било управлявано от Пауталия. То се е намирало на пътя Сердика - Пауталия.
В двора на църквата е открита късноантична гробница, която се състои от гробна камера и преддверие. Камерата е почти четвъртита форма с размери 2,74 м. на 2,70 м. и височина 1,80 м. Преддверието е с првоъгълна форма с дължина 1,25 м. и ширина 0,80 м. До пограбалната камера се стига през нисък вход и няколко каменни стъпала. Страните на входа са оформени ит профилирани блокове, върху, които лежи хоризонтална плоча. Стените, на височина до до 0,60 м., са изградени от камък, а над тях започва свод от тухли. Измазани са с пласт хоросан, наситен със счукана керемида. На двете странични стени има по една ниша и легла за мъртвите. В гробницата са открити скелети, но не са намеренни данни за погребалния инвентар. Подът на камерата е застлан с квадратни тухли. По своя архитектурен тип гробницата принадлежи към сводовите гробници, градени в периода IV - V век.
На 1,5 км. северозападно от селото, в местността Маркова стъпка, между шосето за с. Дворище и р. Струма през 60-те години на XX век, по време на оран, местните жители са открили каменни саркофази и гробове, изградени от тухли. Погребенията са извършени черз трупополагане. Гробният инвентар е застъпен предимно с глинени съдове. Обстоятелството, че тук са намерени няколко надписа, релеф на бог Митра, оброчна плочка на Тракисйкия конник дава основание на историците да предположат, че на това място е съществувало светилище. В наши дни на мястото са засадени обощни дървета и не личат културни останки.[1]
В турски регистри селото се споменава като Коново (1570), Койнива, Коньово и Коньова (1576). В своите пътеписи (1836-1838) французинът Ами Буе го посочва като "Конево, Кониево, където пътят за Радомир пресича през брод Стримон". В руска триверствова карта от 1878 г. е записано като Коньово.
Селото има собствено училище от 1874 г., през 1880 г. е построена църквата "Преображение Господне".