Село Гърло е разположено в котловинна местност, в полите на Гребен планина до град Брезник. Надморската височина е 823 м. Климатът е умерено-континентален, планински, със сурови зими и прохладни лета. Населението на селото наброява около 70 души.
Село Гърло е възникнало в близост до праисторическо селище, което е било изградено източно от сегашното село, от двете страни на пътя за Брезник, на левия бряг на река Конска. При теренни проучвания са намерени силно повредени фрагменти от Неолитната епоха.
На високия скалист бряг на Красавската река се намират единични фрагменти от праисторическа керамика. Въз основа на декоративните мотиви и инкрустации тези фрагменти са отнесени към къснобронзовата епоха.
Днес теренът, където се е намирало древното селище е залесен, ето защо е трудно да се определи обхвата му. То е било изградено в близост над праисторическото светилище – храм-кладенец от същата епоха и без съмнение е било свързано с него. Този факт, както и внушаващите скални масиви от местността Кула са свързани със соларния култ, което кара историците и археолозите да допускат че селището е било силно свързано със двете си светилища.[3]
На източния склон на един от дяловете на Гребен планина, над Красавската река, в местността Пусто гърло при археологически проучвания са открити следи от друго праисторическо селище. На високия скалист бряг на Красавска река се намират единични фрагменти от праисторическа керамика. Между дебелостенната, сивочерна, груба керамика има и фрагменти от широкоотворени купи, декорирани с изрязани орнаменти, изпълнени с бяла пазстозна материя. Въз основа на декоративните мотиви и на инкустрационната декоративна техника тези фрагменти археолозите отнасят към Къснобронзовата епоха.[4]
Праисторическото светилище – храм-кладенец, е открит при разкопки през 1972 г. от екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло на северния дял на Гребен, под връх Кула при с.Гърло. Проф. Митова-Джонова датира съоръжението от ХІІ-Х в.пр.Хр. и го свързва с културата Нураги[5], от която най-голям брой запазени паметници, тип „нураг“[6], днес има на о-в Сардиния, Италия.
Съоръжението е изградено в уютна малка котловина, която е била осеяна с много извори през праисторически времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (дромос) с дължина седем метра, с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла зала (толос), в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 метра. Толосът (кръглата зала) има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът (коридорът) е покрит с фалшив свод. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса има по една ниша.
В източния край на селото в двора на Асен Дънков при изкопи за строеж са разкрити останки от антична сграда. От разкопаната стена на градежа са разчистени близо 3 м. без да бъде разкрито начало или край. На място са открити фрагменти от антична керамика и една малка стомна. Тези данни, разкриват, че в дълбочина под земния насип се намира голяма антична сграда. По всяка вероятност тя е била част от по-голям архитектурен комплекс, вероятно антична вила рустика.
В източния карай на с.Гърло, недалеч от тази сграда в местността Каляница се намират останките на надгробна могила, която е била некрополът на обитателите на вилата. От могилата преди години са извадени скелет и големи каменни блокове, може би от разрушена гробница.
На терена около могилата, на дълбочина 0,5 0,6 м. археолозите са открили единични погребения и гробници, изградени от тухли с хоросанова спойка. Днес над земята е запазена самата могила.
На около 2 км. северно от селото, на източния край от северния дял на Гребен, над Красавската река на връх Кула е била разположена късноантична крепост. На скалистия връх, с подчертано стратегическо местоположение, през Късната античност е изградена крепост, която е обхващала площ от около 10 дка. Днес по-голямата част от крепостта е обхваната от новозалесена гора. Теренът е осеян с иманярски изкопи, които разкриват на отделни места части от стени, изградени от ломен камък с хоросанова спойка. При градежа са употребени и тухли. Над терена ясно се очертават посоки на стени и отделни помещения, маркирани от изкопите при изваждането на строителния материал от сградите.[7]
Християнските надгробни паметници са разположени веднага след махала Старо Гърло по черния път за микроязовир Красава. Тези стари каменни паметници представляват кръст вписан в окръжност. Тези български надгробни и оброчни кръстове с форма наричана богомилски, ирландски, катарски и тамплиерски кръст са характерни за цяла Западна България до Солун.
Християнските надгробни паметници от старото гробище, с.Гърло
Местните хора твърдят, че гробището е поне на възраст от пет столетия. Някои от тях твърдят, че дедите им са наричали мястото „латинското гробище“. Вероятно мястото е било използвано и в по-ново време, защото върху един от кръстовете се чете годината 1882. [15]
Интересно е, че повечето кръстове на територията на старото гробище са от типа на т.нар. „келтски кръстове“. Кръговият надгробен паметник, представлява каменен диск, увенчаващ паралелепипеден стълб, една трета от който е забита в земята. Върху лицевата страна на диска, която е обърната към гроба, най-често е моделиран в камъка кръг с вписан в него равнораменен кръст – пластичен израз на възгледа за четирите основни елемента на Вселената. Той е популярен в изкуството като хоризонтален модел на Света с четирите основни посоки, а също и като идеограма на Слънцето.[16]
Подобен тип кръстове има разположени до с.Расник, с.Зидарци, Брезнишко бърдо, с.Планиница и с.Вискяр. В последно време някои автори изказват мнение за връзката на тези християнски надгробни паметници с богомилските и катарските общества в Европа през Средновековието. [17] Близостта на старото гробище до слънчевото светилище на близкия скален масив, ползвано по времето на древните траки, говори в подкрепа на тези научни хипотези.