Пожарево е село в Западна България. То се намира в Община Божурище, Софийска област.
Първоначално село Пожарево се е намирало на около един километър на изток от сегашното си местоположение, по-близо до днешния град Божурище в местността „Мало поле“ и се е наричало Малюрово. Рекичката, която минава и днес покрай това място, се нарича Пожаревска река. Местна легенда свързва сегашното име на селото с турското нашествие по тези земи Според нея, турците запалили всички къщи в селото и избили голяма част от жителите му. Оцелелите след погрома възстановяват селото на сегашното му място под името Пожарево.
През 1836 година селото пострадва тежко от разразилата се в страната чумна епидемия. От 380 жители остават само около 50, от няколко рода, съществуващи и досега. След това в селото се настаняват и заселници от други села, чиито потомци го населяват и днес.
Югозападно от селото, в местността „Градище“, е имало крепост, която е служела за охранителен пост и междинна станция по пътя, водещ от Драгоман към Перник. Тази крепост първоначално е била българско владение, но впоследствие е завладяна от турците.
Според преданията в Пожарево дълго време е живял турчин – земевладелец, който преди да се изсели в Цариград, продал имотите си, а мерата, намираща се около местността „Ридо“, подарил на жителите на Пожарево.
Основният поминък на жителите на селото е било земеделието и скотовъдството, изразени предимно в отглеждане на пшеница и овце.