Калище е село в Западна България. То се намира в община Ковачевци, област Перник.
Според легендата млад турчин искал да вземе българска мома за харема си и избрал мома от селото.тя го наръгала с нож и баща му се заканил да превърне цялото село само в пепел и калище..
Според друга легенда преди много години селото се е казвало Калинка. През 17 век настанала чумна епидемия и хората започнали да измират. За да оцелеят здравите, селото взема решение да се премести на ново място, близо до старото. Без покъщнина, оставяйки близките си болни в старото село, хората се заселили на новото място и започнали всичко отначало. Заразените останали в старото село и техните близки всеки ден им оставяли храна до параклиса на гробището. За да изплашат чумата, хората кръстили новото село с грозното име Калище.
Районът на днешното село Калище е бил населен още през древността. Доказателство за това са разкритото антично селище в местността „Хайдушки лак” и некрополът от същия период в Джалева махала. Ценен културно-исторически паметник е една интересна находка, намерена в землището на селото - каменната статуя на тракийски вожд,съхраняваща се днес в Историческия музей на гр. Перник.
Село Калище е старо средновековно селище, документирано за първи път в османските данъчни документи на Кюстендилски санджак. То се среща в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където е вписано към нахия Сирищник, под същото име - Калища. Материално свидетелство за съществуването на селото през същия, късносредновековен период е запазената до наши дни гробищна църква "Св. Атанасий", за жалост, намираща се днес в много лошо състояние.
През османския период, в светско административно отношение, Калища е принадлежало първоначално към нахия Сърищник, прераснала по-късно в кааза, а от първата половина на XVIII в. до Освобождението, то е неизменна част от кааза Радомир.
През XVIII – началото на XIX в. откъслечна информация за селото черпим от помениците на Рилския манастир, в които се споменават имената на свещениците предвождали групи поклонници към обителта. Сведенията за Калища зачестяват особено след средата на XIX в., когато започва да се среща и в църковните списъци на Кюстендилска епархия.
През Възраждането, макар и с малко закъснение, жителите на Калища не остават чужди на общонационалния духовен подем. През 1878 г. те построяват новата и просторна църква „Св. Атанасий”, носеща името на стария селски храм.
Старата църква при гробищата има оцелял стенопис от 17 век, има и стари предмети например 2-ва кръста.
В днешната махала над футболното игрище има стар римски кръст от 15 век.
Днес, редовни събития в Калище са Земляческият събор - провежда се през последната събота и неделя на месец юни, и Сурова - празнува се между 13 и 14 януари(по стар стил).
Селото е известно с фолклорната си група – т. нар. „Калищенските баби“, а също и със състава за стари градски песни.