Петко Каравелово е село в Северна България. То се намира в община Полски Тръмбеш, област Велико Търново
В миналото селото е било турско селище известно като Одаите. Разположено на важния за търговските кервани път от гр. Габрово и гр. Велико Търново за гр. Свищов и гр. Русе в селото са съществували няколко хана (гостоприемници). Оттук идва и името на селото, от турската дума одая - стая, гостоприемница. Ханджийството процъфтява и след Освобождението. Преустановява се след откриването на ж.п. линията Русе-Горна Оряховица. От другата страна на р. Янтра в местностите "Мечи дол" и "Граматика" са съществували български селища, а между тях в местността, известна сега като "Манастир тепе" е имало манастир или параклис. Какво е станало с тези селища, не се знае, тъй като по време на Освобождението вече не са съществували и в днешно време се проучват само от иманярите.
По време на Освобождението по-голямата част от турското население заминава с отстъпващите турски войски и след подписването на мирния договор с Турция се завръщат и започват да разпродават имотите си. От този период започва заселването на българи в селото. Първите заселници са били от съседното с. Полски Сеновец, а след това и от селата Михалци, Дичин, Ресен, Сергювци (сега част от с. Първомайци, общ. Г. Оряховица), Вишовград и няколко семейства балканджии. Спрямо съседните села селото е минавало за бедно. За да се преодолее нуждата от земя, се е прибягнало до изкореняване на гори по източния бряг на р. Янтра. Главен поминък на населението били земеделието и скотовъдството. Повече от половината имоти на селото са се намирали на изток от р. Янтра, което наложило през 1926 - 1928 г. да се построи каменен мост над реката. През януари 1943 г. селото се преименува на Петко Каравелово, през 1951 г. на Сашево, през 1992 г. отново на Петко Каравелово.