Крън е град в централната част на България. Той се намира в Община Казанлък, област Стара Загора, на 4 километра северно от град Казанлък.
Основаният от римляните град Крън, през средновековието е бил важна за страната военна крепост и мощен град. Бил е център на деспотство, към което са принадлежали земите на днешните общини: община Павел баня, община Казанлък, община Гурково, община Николаево. В края на XIII и началото на XIV век там управлява деспот Алдимир, който е брат на цар Георги I Тертер.
По време на турското нашествие затварящия проходите към Северна България град Крън смело се отбранява и дълго време остава непревземаем и обсаден. Според легендата турците се видяли в чудо докато не прекъснали водопровода захранващ града. Умиращите от жажда българи били принудени през нощта, когато изгрявала луната, да отворят портите за да отидат до близкия кладенец. Те знаели, че щом луната е изгряла турците няма да ги нападнат. И наистина станало така. На турският пълководец се наложило да използва хитрост. Той наредил да бъдат събрани стадата от кози от близките села и на рогата им да бъдат завързани запалени свещи. Вечерта стадата били подгонени край планинските била. Като видяли светлината зажеднялите българи решили, че луната скоро ще изгрее и отворили портите. Така турците нахлули в града. Въпреки храбрата защита градът е бил превзет. Смята се, че някои от гражданите са се спасили в близката пещера Мечката. Може би те са основали намиращото се сега наблизо село Асът /блатиста месност/ или сегашния град Крън, който е кръстен на легендарната крепост.
Историята на Крън е доста богата. За това повлиява стратегическото положение на селището разположено в центъра на България и намиращо се в подножието на непроходимия Балкан. Там докъдето са стигали пътищата преминаващи през планинските проходи. Село Асът дава много известни и неизвестни герои. Сред тях е и най-младата опълченка 15-годишната Станка. Изкачила се на връх Шипка с руските войски и български опълченци за да отстоява свободата на отечеството.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) по нареждане на турския султан селата през които имало вероятност да преминат руските войски трябвало да бъдат избити. Така станало и с Асът. Турските войници затворили селяните в един двор с високи довари (близо до днешната черква) и точели ятаганите за да ги колят. Сред затворените били предимно майки с деца и възрастни хора – всички онези които не са могли да избягат в планината. Сред тях била и Станка. Както тя разказва по-късно селото било спасено само благодарение на настъпващите руски войски. На мястото пристигнал турски конник, който казал: „москов гелди“ – московецът идва. Това било достатъчно – турските войници яхнали конете и избягали. Така селото било спасено.
15-годишното момиче от Крън (Асът) участва в боевете на връх Шипка. На Орлово гнездо тя пренася и превързва ранените носи джепане и вода на бойците. Среща се очи в очи със смъртта. В сравнение с настъпващата многобройна турска армия на върха русите и българските опалченци са шепа хора. Както разказва Станка за да не разберат за това турците опълченците обикаляли върха за да създадат впечатлението че са много. Небето над връх Шипка дни наред е червено от артилерийсият обстрел и пожарите на близките села.
. Крън става част от територията на България] от 1885 година. Името му е Хасът до 21 декември 1906 година.
При избухването на Балканската война човек от Крън е доброволец в Македоно-одринското опълчение[1].
Крън е село до 13 октомври 2011 година, когато е обявен за град с решение на Министерския съвет по предложение на кметовете на Крън и на Община Казанлък[2]. Предложението е утвърдено с решение на Общинския съвет на Казанлък и подкрепено от областния управител на област Стара Загора[3]