Джурово е село в Западна България. То се намира в Община Правец, Софийска област.
На 2,5 км. югозападно от село Джурово се намира единствената в България махала със странното име „Камилче“ – атрактивна и известна от времето и според предания местност, където в България са се отглеждали камили, биволи и е развивано бубарство. От древността има следи от култово средище за поклонения с оброк на върха за проповядване на езичество. Сред изключителната природа проявяват интерес да се заселят чужденци от Англия и Япония. Село Джурово е преселено на сегашното си място от тази махала. Тя е слабо населена, сред старите 20 – 30 къщи са накацали и няколко по-нови. Тук, сред недокоснатата природа живеят малкото останали живи столетници. По думите на дядо Райно (бивш кмет): „Тук може да откриете вековно спокойствие и въздуха е кристално чист. Намерете го!“ В древността заселилите се на родове жители били основно скотовъди. Богатото разнообразие от лековити билки и горски плодове дава здраве и дълголетие на месните жители. Районът е подходящ за пчеларство и билкарство. В землището в чистата екозона се отглеждат елитни плодови насаждения от вишня и слива. За риболовците реката предлага излети с богат улов на риба. В землището има баластно находище. Реката е с целогодишен поток. При маловодие изворната вода се задържа в недълбоки вирове. В горещо и сухо лято любителите на почивка с палатка, кемпер или каравана имат условия за къмпинг туризъм при местността „Тополите“. След пролетното пълноводие в притоците на реката се натрупват наноси от златоносен пясък.
Последователите на духовните ценности могат да се изкачат до оброка[1] Св. Дух на връх Камилчето. В старото светилище капище от древността и до днес се е направлявала вътрешната жизнена енергия на човека, повлияна от космоса. Районът на махалата е подходящ за селски туризъм, има екопътека от с.Джурово през мах. Камилче, която завършва до лятната къпалня „Владов вир“.
Мекият планински климат в съчетание с разнообразния релеф, чистата и запазена природна среда превръщат с. Джурово в привлекателно място и са предпоставки за развитие на екотуризъм. В местността Камилче сред чистотата на балканската природа срещаме разнообразие от животински видове. Предпоставки за развитие на туризъм и здравословен отдих: вилна зона на с. Джурово, добре развит и поддържан селски център с читалище и библиотека, шивашка кооперация, къщи за гости. Автогарата е в непосредствена близост – до главен път №4 и автомагистрала „Хемус“. Близостта до столицата е примамлива, удобно е за придвижване с кола и автобус. Добре изградена е и инфраструктура: кметство в модерна административна сграда, читалище „Възраждане“, спортна база, голф, тенис кортове, футболен стадион, мотописта; Местни забележителности в близост на 14 км. са: гр. Правец – с родната къща на бившия държавен ръководител Тодор Живков и експозиционна зала с подаръци, които е получавал като държавен глава, Туняковски хан – с. Видраре. Стари класни училища – с. Видраре и махала Камилче – с. Джурово. Атрактивни възможности за риболов и туризъм предоставят: язовир Правец с голф игрище и конна база, хотели тип фамилни къщи са в близост до водната база; яз. Осиковица /с. Осиковица/ богат на шаран. Природните дадености, история и култура, съхранените дълбоки корени на традициите тук се преплитат, за да изградят привлекателния облик на селото и региона. Паметник на културата е църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Осиковица на 2,5 км. от селото (пеш от вилната зона в м. Камилче се стига за 40 – 50 мин.)
Хълмистият терен има надморска височина от 400 до 737 м. На 400 м е разположено селото, а най-високата точка е на Лакавица при историческите развалини на връх Острома 1026 м. Това разнообразие на ландшафта, характерно за Предбалкана се е отразило върху развитието на Джурово и е определило до голяма степен поминъка на местното население. Стопански използваните земи са разположени на по-ниските места и заоблените възвишения и основно около р. Малки Искър.
По-значителни възвишения тук са Драгойца (946 м.), Ябланското бърдо и Лисец (1073 м). Ябланското бърдо образува три разклонения, разделени едно от друго с почти успоредни, без отточни карстови понижения при махалите „Гераня“, „Нановица“ и „Върпей“. Карстът в този район е един от най-типичните за България. По повърхността му има множество овали, валози, пещери и пропасти. Най-голяма е пропастта „Бездънният пчелин“ /40 х 25 м/. Този карстов релеф особено вредно се отразява на растениевъдството, поради невъзможността за задържане вода.
В близост се издигат Драгойца, чиито склонове са бронирани от титонски тип варовик, Батулската антиклинала, която е ориентирана в посока запад-изток. Изградена е от титонски варовици и неокомски мергели по периферията. В югозападна посока се оформя синклинално понижение, по което минава шосето за София. Виждаме и Гложенската антиклинала, от северното бедро на която се издига Лисец. Теренът е изграден от малмски варовици. В този дял варовиците са много по-слабо засегнати от карстификацията.
Нагънатият релеф заема незначителна част от територията на землището и не оказва влияние върху повърхностния отток. Земеделските площи разположени върху терена имат постоянен режим на овлажнение в почвения слой. Селището има изградена водоснабдителна мрежа от повърхностни водоизточници с относително постоянен дебит. Изкуствено напояване се благоприятства от близостта на реката. Наличието на малко известни местности са предпоставка за развитието на познавателния туризъм.
Падналите дъждовни води проникват дълбоко в почвата. Малка рекичка, която тече на запад от м. Камилче и влива водите си в р. Малкък Искър е р. Осиковска, на места с недълбоки вирове. Нейните малки притоци носят минимални количества вода и това я прави неизползваема за стопански нужди, но е опасно пълноводна до буйна след порой в сезона на дъждовете. Изкачвайки землището от дървесните видове срещаме: топола, ясен, дъб, бял и черен бор, бук.
Извън територията на Джурово от периферните части на Ябланското землище към р. Малък Искър се спускат малки притоци, които също нямат стопанско значение.
На територията на общината има 9 микроязовира в отделните населени места заемащи площ от 570 дка. Всички язовири са зарибени и способстват за развитието на спортния риболов.