Sugar factory

BG:

Захарна фабрика

Един исторически комплекс дал името на квартала изграден до него. За съжаление имате много малко време, да не кажем никакво, да видите останалата чат от него!
В последните години се руши и не се взимат никакви мерки за предотвратяване на пълното му заличаване!!!

Ето и малко историческа информация:

Захарна фабрика е квартал на град София. Той е включен в територията на столичния район Илинден.

В близост до квартала се намира Западният парк, железопътна гара Захарна фабрика и циганска махала покрай река Суходолска.

На 28 ноември 1898 г. на 2.5 километра вън от тогавашна София, в северозападния ъгъл на мястото, където се пресичат жп линията София – Кюстендил и пътят София – Ниш е открита захарна фабрика. Тя е построена от белгийски концесионери от групата на Ернест Солвей (вижте Български захарни фабрики и рафинерии). ^[1] Фабриката впоследствие дава името на бъдещия софийски квартал.

„Български захарни фабрики и рафинерии“ (на френски: Sucreries Raffineries Bulgares) е белгийска компания, която развива основната си дейност в България от 1897 до 1916 г.

През март 1895 г. белгийските предприемачи Люсиен Дирикс, Гюстав Дорзе и Йозеф ван Зюйлен получават от българското правителство 10-годишна концесия за отглеждане на захарно цвекло в Софийско, Кюстендилско и Трънско. Получават и други преференции по Закона за насърчаване на местната индустрия - освобождаване от някои данъци и от мита за внасяното оборудване, отстъпки за превозите с „Български държавни железници“ и други. През 1897 г. концесията им е удължена и им е определена субсидия от 5 лева на тон преработено цвекло.

През май 1897 г. в Брюксел е основано акционерното дружество „Български захарни фабрики и рафинерии“, което поема правата на концесионерите. Основен акционер в него е групата „Солвей“, ръководена от Ернест Солвей. На 28 ноември 1898 г. в присъствието на княз Фердинанд I е открита Захарната фабрика в София. По онова време тя е най-голямото промишлено предприятие в страната. Разположена е при изхода от града на железопътната линия София-Кюстендил.

Технологията на производството във фабриката е с изразена сезонност. През активния период от октомври до март броят на заетите е от 500 до 1200 души, а през останалото време – 150 души. Капацитетът на фабриката е 7 хиляди тона рафинирана захар годишно, но максималното достигнато количество е 5 хиляди тона. Пазарният дял на предприятието достига до 20%. Основен проблем пред работата на фабриката е липсата на суровини. Компанията организира цвеклопроизводство, като раздава за временно ползване работен инвентар и семена.

Към 1916 г., след влизането на България в Първата световна война, компанията продава концесиите си и се изтегля от страната.

През 1918 г. в близост до фабриката се състои най-кръвопролитният сблъсък на Войнишкото въстание, чийто свидетел е поетът Христо Смирненски.

През 1922 година Българските държавни железници започват строителството върху общински терени на 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента за свои служители. Опитът е приет за успешен и през 1926 година започва нов подобен проект в много по-голям мащаб.^[2]

На 12 октомври 1941 година е положен основният камък за строителството на 350 работнически апартамента в квартала. Строителството се осъществява със средства на фонд „Обществени осигуровки“ върху 80 декара общинска земя. Отслужен е водосвет от тогавашния Софийски митрополит Стефан. Присъстват столичният кмет инж. Иван Иванов, министърът на търговията д-р Славчо Загоров^[3].

Желая на всички приятен геокешинг!!!

ENG:

Sugar factory

A historic complex gave the name of the residential complex built next to it. Sorry, you have very little time, let's not say you have no time at all, to see the rest of the complex!
In recent years it has collapsed and no measures are taken to prevent its complete destruction !!!

Here are some of the historical information:

Sucreries Raffineries Bulgares (French for "Bulgarian sugar refineries"; Bulgarian: Български захарни фабрики и рафинерии, Balgarski zaharni fabriki i rafinerii) was a Belgian company active in Bulgariafrom 1897 to 1916.

In March 1895, three Belgian industrialists were granted a 10-year concession over sugar beet production in the Bulgarian regions of Sofia, Tran and Kyustendil. The investors were also given tax concessions and a Bulgarian State Railways transport discount. The concession was extended in 1897 and a subsidy of five Bulgarian leva per tonne of refined beet was granted to the Belgians.^[1]

The Sucreries Raffineries Bulgares joint-stock company was established in Brussels in May 1897; it took over the concessioners' rights and assets immediately. The main shareholder in the company was the Solvay group under Belgian chemist Ernest Solvay. Sucreries Raffineries Bulgares's factory, situated four kilometres out of Sofia's city limits at the time, in what is today the Zaharna Fabrika ("sugar factory") neighbourhood, was opened on 28 November 1898 in the presence of Bulgarian monarch Prince Ferdinand I. The Sucreries Raffineries Bulgares was the largest industrial enterprise in the Principality of Bulgaria at the time. It was constructed near the Sofia–Kyustendil railway in order to facilitate transport.^[1] Most of the equipment was Belgian-made, though some of the machinery and the coke were shipped from the German Empire and machine oil was delivered from Austria–Hungary. The refinery used limestone from Slivnitsa and water from the Vladaya River. 23 Belgian specialists arrived in Bulgaria to work in the factory and train the staff.^[2]

Production in the refinery was pronouncedly seasonal: the factory employed from 500 to 1,200 people from October to March and only around 150 in the remaining months. The factory had the capacity to produce 7,000 tonnes of refined sugar a year, though production hardly ever exceeded 5,000 tonnes annually. The company's market share reached a maximum of 20%. In 1916, with Bulgaria's entry into World War I as part of the Central Powers, the Belgian investors sold their assets and left the country;^[1] the factory closed in 1925 despite modernization in 1921.^[2]

The factory's buildings, officially designed a monument of culture of national importance, have been abandoned and disused for many decades, which has led to their very bad condition. A group of architects has informally suggested several ideas to use the buildings, for example as a museum of modern art,^[3] as loft apartments^[4] or as an unlimited space for smokers (smoking in public places is to be banned in Bulgaria in 2010).^[5] The factory played a prominent role in Bulgarian director Ivan Nichev's 2005 film Children of Wax; in the film, the Sucreries Raffineries Bulgares factory was the set for the Berlin immigrant neighbourhood Kreuzberg.^[2]

I wish all enjoyable geocaching !!!