Faces of Sofia – An Artist by Vocation
An Artist by Vocation
Bai Ilia is a 77-year-old and is self-defined as an "artist by vocation". His paintings look like children's drawings. They are scratched with a ballpoint pen, fulmaster or whatever was on hand on cardboard, dirty and wrinkled papers, pizza boxes, etc. From several seasons Bai Ilia sits on the stairs of one of the subways of "Eagle Bridge" in Sofia, wrapped with a blanket. Remnants of boxes, mattresses, folders with drawings and objects that resemble furniture are arranged around him. Most people think it's homeless and cautiously avoid him. Some of them leave small quarters and he greets them friendly.
"Ooh, hello, hello," welcomed Bai Ilia, smiles, interrupts his painting and gazing with interest in the eyes of the person who has stopped by him. "I don't live here – I have a barmaid, I come home in the evening, but here I draw. I want my art to be close to the people it's meant to be. All other artists are drawing in various studios, workshops ect. and I work here – on the stairs of this underpass. Because the other underpasses have security.
I am an artist by vocation. I spent my whole life working and making money, thinking about some important things and now I'm free and trying to realize my dreams.
Author: Svetoslava Bancheva
------------------------------
Художник по призвание
Бай Илия е 77-годишен и се самоопределя като „художник по призвание“. Картините му приличат на детски рисунки. Надраскани са с химикалка, фулмастер или каквото е имал подръка, върху картони, мръсни и измачкани хартии, кутии от пица и др. От няколко сезона Бай Илия седи на стълбите на един от подлезите на „Орлов мост“ в София, увит с одеяло. Около него са подредени остатъци от кашони, дюшеци, папки с рисунки и вещи, които приличат на остатъци от покъщнина. Повечето хора го мислят за бездомник и предпазливо го заобикалят. Някои му оставят дребни монети, а той ги поздравява дружелюбно.
„Оооо, здравейте, здравейте“, приветства Бай Илия, усмихва се, прекъсва рисуването си и се вглежда с интерес в очите на човека, който се е спрял до него. „Не живея тук – имам си една барачка, прибирам се вечер, но тук си рисувам. Искам изкуството ми да бъде близо до хората, за които е предназначено. Всички рисуват в разни ателиета, работилници, студия, а аз тук – на стълбите на този подлез. По-спокойно ми е, защото на другите подлези има охрана.
Аз съм художник по призвание. Цял живот трябваше да работя, да изкарвам пари, да мисля за някакви важни неща, а сега съм вече свободен и се опитвам да си осъществя мечтите.
Автор на текста: Светослава Банчева
