Борово (старо име: Горна Манастирица, също и Горазд, а в още по-ранен период и Балабанлий) е град в Северна България, намира се в Област Русе и е в близост до град Бяла. Градът е административен център на община Борово.
В землището на град Борово са открити уникални предмети от сребърно тракийско съкровище (известно като Боровското съкровище) и тракийска гробница от IV век пр.н.е. Между селата Батин и Горно Абланово са намерени доказателства за наличието на стар римски път.
Първи сведения за селото има от 1657 г., когато се споменава с името Чифлик манастир. В последващите години се нарича Горна Манастирица, Горно Манастирци и други подобни варианти.
По време на Руско-турската освободителна война в с. Брестовица, което сега е в границите на община Борово, е бил разположен щабът на руската армия. В Борово има събрани експонати в музейна сбирка: над 14000 предмета от традиционния бит и култура с тракийски, римски, гръцки, славянски и прабългарски произход-монети, керамика, носии, оръдия на труда и др. От 7 септември 1984 г. Борово е със статут на град.[1]
Съкровището от с. Борово (сега град), намерено от Трайчо Великов Стоев през ноември 1974 година в местността „Сиври Тепе“, състоящо се от пет сребърни позлатени съда е датирано към втората четвърт-средата на IV век пр.н.е. Предметите включени в него са:
- Три ритона, в основата си оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс;
- Каничка-ритон с позлата по дрехите и в косите на героите, гравирани върху нея. Сцената, украсяваща каничката представя божества на угощение;
- Сребърна купа с големи размери, позлатена по горния ръб на купата и по основата на дръжките. В основата си купата е поставена върху обособено столче, а позлатен детайл от дъното на купата изобразява сцена, в която грифон напада кошута.
Съкровището от Борово е от времето на Одриския цар Котис I (383 – 359 г. пр.н.е.), както се вижда от надписите с неговото име върху намерените съдове. Самите съдове са изработени в град Беос, намиращ се на Мраморно море, в югоизточна Тракия. Находката в Борово съдържа липсващите в Рогозенското съкровище ритони, най-характерната регалия на тракийските царе. Съкровището е от земите на тракийското племе Гети от Северна България. Каничката и ритонът с протоме носят надпис: „Kotyos eg Beo“, т.е те са били притежание на Котис I и са били подарени на гетите. Особено интересни са сцените от каничката. Текстовете, които се разчитат на тях са основния извор за тракийската религия. В тези изображения можем да видим спътниците на Дионис (бог на виното, плодородието и веселието) – сатирите и менадите, изпаднали в мистичен екстаз. Сцената илюстрира мистериите на Кабирите (божествени деца). На каничката може да се види сцена на свещен брак, млад мъж прегърнал девойка заобиколени от митични същества. Този култ се изповядва в светилището но о. Самотраки и Лемнос и е свързан с плодородието, огъня и металургията.