The Place
The Kyupriya cape is actually the cape the town of Primorsko is located at. The geotope, interesting in the means of geology, comprises the seacoast in the area of Kyupriya Cape and represents a band of outcrops with total length of 1.05 km, which begins 300 m E-NE of Primorsko Port and ends near the southern end of the “Primorsko North” beach. It is formed in the rocks of the Upper Cretaceous volcanogenic Zhivizliya Formation and gives a good opportunity for observation of uniquely preserved alkaline trachyte (bulgarite) pillow-lavas associated with hyaloclastites. In geomorphological aspect,the seacoast comprises a well-formed cliff area,varying between 6 (around the Kyupriya Cape) and 11 m in height, increasing gradually to the west.
The geotope is situated at the the most SE part of the Rossen paleovolcano, being part of the Burgas round morphostructure. In the region of the geotope are depicted uppercretacous volcanogenic rocks, Neogenic sedimets and Quaternary continental and maritime sediments.
The Upper Cretaceous series is represented by the Zhivizliya Formation. It is revealed on a limited area along the coast in the eastern part of Primorsko. In the area of Primorsko the lower boundary of the suite is not revealed. Volcanogenic rocks cover are variously covered by the sediments of the Galata Formation.
The Neogene system includes the Galata Formation. The rocks were formed in the Crimean-Caucasian Basin, which covered that part of the coastline during the Miocene era. It is represented by oolitic and detritus limestones, calcareous and sandy clays, grained sandstones and sands, with rare conglomerate lenses. In the area, the unit is transgressive on the Zhivizliyska Formation and is partly covered by Quaternary (Holocene) deposits. Its thickness is up to 70 m and its age is defined as 15-16 Ma. It is spread over a wide area west and northwest of Primorsko.
The Lesson
Pillow lavas are lavas that contain characteristic pillow-shaped structures that are attributed to the extrusion of the lava under water. Pillow lavas in volcanic rock are characterized by thick sequences of discontinuous pillow-shaped masses in branching patterns, commonly up to one metre in diameter. Pillows form as hot lava is extruded from an active vent and forms a chilled viscos-elastic crust on contact with cold ocean water. This crust is inflated by hot gases and a continued flux of lava from the vent to the flow front via feeder channels, forming the typical lobate pillow structure. New pillows grow as old pillows stretch and form cracks that extrude fresh lava. By this mechanism, pillows flow down slopes in a series of elongated tubes that are continuously splitting open and creating fresh channels.
“Pillows” have a rounded or elongated shape. They appear in outcrop as circular, irregular, and elliptical masses surrounded by a glassy chill-margin, and often display a typical v-shape where the basal surface of each pillow has sagged downwards prior to cooling. Usually “pillows” are connected by more or less thick necks, through which hot lava is delivered from tube to tube on its way to the flow front forming chains and piles. Single specimens are rare.
The gaps between the pillows are usually filled with hyaloclastite - debris of the glass crust that occurs when the lava cools sharply.
In the absence of direct observation of sub-aqueous pillow formation, various chemical and physical properties of exposed pillow lavas has to be used. These properties can be affected by factors as lava viscosity, cooling rate, slope of surface, water depth, and rate of lava eruption from the active vent.
- Water depth at emplacement is recorded in both vescularity of pillows and pillow size. A number of studies have noted a downward decrease in vesicle size and abundance with ocean depth. This decrease is gradual to a depth of approximately 1 km, after which a decrease in not only vesicle diameter but volume porosity is rapid. This relationship is related to an increase in pressure with depth, which prevents gas or water from escaping pore space following extrusion. Type and distribution of vesicles also reflects a depth control. Pipe vesicles, stretching from the inner pillow to its exterior indicate the escape of gas from pillows formed at shallow depths. Concentric vesicle zonation at the tops of pillows also indicates shallow depths of less than 350 to 450 meters.
- The slope on which pillows are deposited is also a strong control on their morphology. More rounded, bulbous pillows tend to form on gentle dips, and appear relatively tightly packed, whereas more elongate pillows form on steep to moderate slopes of greater than 10°. This latter pattern is indicated in outcrop by a larger percentage of breccia. Overall, pillows tend to form on lower slopes, which is logical as steeper slopes result in more rapid spread of lava and thus a decreased occurrence of lava that pools and solidifies into round masses rather than sheets.
- The growth rate of pillows is controlled partially by lava viscosity, a factor considered important in determining median size of pillows. Pillows grow via few major mechanisms that are related to increasing lava viscosity.
More viscous pillows grow by localized and symmetrical stretching and rupturing of a chilled skin, and pillows with highest viscosity likely spread by toothpaste-like extrusion, a mechanism in which new lava is pushed bodily from the end or side of a solidified pillow, with hot lava beginning to solidify almost immediately on extrusion.
Chemistry is an important control on lava viscosity, with high silica lavas having a higher viscosity and thus a slower growth rate. This lower growth rate leads to increased pillow size.
Pillow lavas are commonly of basaltic composition, although pillows formed of komatiite, picrite, boninite, basaltic andesite, andesite, dacite or even rhyolite are known. In general, the richer in silica the composition (resulting in an Intermediate composition), the larger the pillows, due to the increase in viscosity of the erupting lava.
An additional factor impacting pillow growth is effusion rate or volume of output from the active vent, which some argue has a greater impact on pillow size than the viscosity control. An upward decrease in pillow diameter is connected to a potential waning in effusion rate over the eruption period, with decreased lava output leading to smaller pillows
The study of pillow lavas can give a lot of information about the geological history of the area:
- they are a sign that during their formation there was a water reservoir;
- the shape of the “pillows” and the cavities in them makes it possible to determine whether the layer containing them has been tilted: their convex sides indicate an upward direction during their formation;
- as other solidified lavas, “pillows” are of interest for paleomagnetic studies. They have highly stable remanent magnetization, showing the direction of the Earth’s magnetic field at the time of solidification;
1, 15 - exposures of the Galata Formation; 2, 4 - covered sections; 5 - an isolated block of hyaloclastites. Pieces of alkaline trachitis in addition to the pieces of black volcanic glass. The rest of the section shows "pillows" mostly in longitudinal sections and in different sizes. Section 6 (10 m long) is composed of hyaloclastites. Sections 7, 8 and 9 display pillow lavas. 7 is unevenly exposed, with a narrow tectonized zone at the NE end. The section 8 presents lavas of different shapes and sizes. In 9 are observed very well exposed pilllows. Section 10 (length 12 m) represents an outcrop of hyaloclastites. The pieces are made entirely of black volcanic glass. Section 11 is a continuous 100m long exposure of best shaped and most attractive pillows. Here they are observed exclusively in circular or oval cross-sections. Section 12 (length 95m) is made up of pillows of different sizes, the most characteristic feature being the lack of sections. This allows the observation of entire pillows, including volcanic glass crust. Section 13 is a 150 m long irregular alternation of pillows and hyaloclastites. Section 15 is an irregularly exposed strip, 150 m in length, that traces the sediments of the Galata Formation, ending at the southern end of the Northern Beach of Primorsko. A 30 m long landslide covers the eastern end of the section, making observation of the contact between the Galata and the Zhivizliyska Formation impossible.
The Task
In order to log the cache as "
Found", you'll have to send me via the mail address listed above or
here 
answers of the following questions:
- Describe in your own manner the formation of Pillow lava.
- Have a walk from one of the trail-head points to the other. While walking along the cliffs keep an eye on the "pillows" and tell - which is biggest? What is its approximate size and where it lays (pick a section on the image above)?
- Once you've found the biggest one, study the morphology of the ones nearby - size (height,width), form (flattened,rounded,elongated), interpillow space, outer crust, porosity.
- Do the same about the pillows at the earthcache coordinates. Let me know your measurements and observations.
- Analyze both sites using the info in the listing and tell me more about the forming of the pillows - what about the depth, the slope, viscosity. Compare analyses and tell me, were all pillows created by a single eruption event?
- Don't forget to take a picture of you (or some item of yours) with something nice from the area ;) and add to your log
[not obligatory, of course].
Мястото
Нос Кюприя e носът, на който се намира град Приморско. Конкретното място, интерестно от геологична гледна точка, е ивицата от скални разкрития по продължение на брега около носа. Тя е с обща дължина от 1,05 км, която започва на 300 м И-СИ от пристанище Приморско и завършва близо до южния край на плаж „Приморско север”. Геоложкият феномен включва големи разкрития на лавови потоци от къснокредната вулканогенна Живизлийска свита и дава добра възможност за наблюдение на уникално запазени пилоу-лави от алкален трахит (българит), свързани с хиалокластити. В геоморфоложки аспект бреговата линия в рамките на геотопа представлява ясно изразен клифов участък с височина между 6 (при нос Кюприя) и 11 m, увеличаваща се постепенно на запад.
Геотопът е разположен в най-югоизточната част на Росенския палеовулкан, като е част от бургаската кръгова морфоструктура. В района на геотопа са видими горнокредни вулканогенни скали, неогенни седимети и кватернерни континентални и морски седименти.
Горнокредната серия е представена от Живизлийската свита. Тя се разкрива се на ограничена площ по крайбрежието в източната част на гр. Приморско. В района долната граница на свитата не се разкрива. Вулканогенните скали се покриват несъгласно от седименти на Галатската свита, които са образувани в Кримо-Кавказкия басейн, заливал тази част от крайбрежната ивица през Миоценската епоха. Представена е от оолитни и детритусни варовици, варовити и песъчливи глини, пясъчници и пясъци, с редки лещи от конгломерати. В района единицата се разполага трансгресивно върху Живизлийската свита и се покрива частично от кватернерни (холоценски) наслаги. Дебелината й е до 70 m, а възрастта й се определя на 15 - 16 млн.г. Разкрива се на широка площ З и СЗ от Приморско.
Наука
Пилоу-лавите или буквално "възглавнични лави" са скали с лавов произход и характерна текстура във формата на възглавници - това се приписва на сизригването на лава под вода. Пилоу лавите се характеризират като плътна последователност от скална маса във формата на възглавници с множество разклонения, обикновено до един метър в диаметър. Възглавниците се образуват, когато гореща лава се екструдира от активен източник и при контакта със студена океанска вода образува вискоеластична кора . Тази обвивка се надува от горещите газове и непрекъснатия поток от лава от първоначалния източник, разпуква се, и така се образуват нови канали за изтичането на лава, образувайки типичната структура на множество от "възглавници". Новите възглавници растат, докато старите се разтягат и образуват пукнатини, през които се изтича нова лава.
Пилоу-лавите имат заоблена или удължена форма. В напречно сечението са кръгли, неправилни и елипсовидни маси, обгърнати от охладената стъклена кора. Често имат форма на обърнато v, което е следствие на "обгръщането" на предходната "възглавница" при охлаждането от новата. Обикновено „възглавниците“ са свързани с повече или по-малко дебели шийки, през които гореща лава протича по фронта на потока, образувайки вериги и купчини. Единичните екземпляри са рядкост. Празнините между възглавниците обикновено са запълнени с хиалокластит - отломки от стъклената кора, които се появяват, когато лавата рязко изстине.
При липсващо пряко наблюдение на образуването на подводна "възглавница" трябва да се изследват различни химични и физични характеристики на достъпните пилоу-лави, които пък са повлияни от фактори като вискозитет на лавата, скорост на охлаждане, наклон на повърхността, дълбочина на водата и скорост на изригването на лава от активния източник.
- Дълбочината на водата при възникването се отразява, както на размера на "възглавницата", така и на порозността. Редица проучвания отбелязват намаляване на размера и количеството на порите с увеличаване на океанската дълбочина. Това намаление е постепенно до дълбочина приблизително 1 км, след което бързо намалява не само диаметърът на везикулите (пори, фини кухини), но и обемната порьозност. Тази връзка е свързана с увеличаване на налягането с дълбочина, което предотвратява изтичането на газ или вода в околното пространство след екструдиране. Дълбочината е отразена също и в типа и разпределението на везикулите. Продълговати везикули, простиращи се от вътрешността на възглавница към външната й част, показват изтичането на газ от възглавници, образувани на плитки дълбочини. Концентричните отделни пори в горната част на "възглавницата" показва плитки дълбочини под 350 до 450 метра.
- Наклонът, върху който пилоу-лавите се отлагат също влияе силно върху тяхната морфология. По-заоблените, луковични пилоу-лави са склонни да се образуват при малки наклони и изглеждат сравнително плътно натъпкани, докато по-удължените възглавници се оформят по стръмни до умерени склонове по-големи от 10°. При този вариант се вижда и отлагане на по-голям процент брекчи. Като цяло пилоу-лавите се склонни да се образуват на по-малки склонове, което е логично, тъй като по-стръмните водят до по-бързо разпространение на лавата и по този начин намалява появата на лава, която се втвърдява в кръгли маси, а не на листове.
- Темпът на растеж на възглавниците се контролира частично от вискозитета на лавата, фактор, считан за важен за определяне на медиалната дължина. Пилоу-формите нарастват чрез няколко основни механизма, които са свързани с различния вискозитет на лавата.
"Възглавниците" с по-визок вискозитет растат чрез локално и симетрично разтягане и разкъсване на охладена кора, а възглавниците с най-висок вискозитет, вероятно разпространени чрез екструзия, подобна на изстискване на паста за зъби - механизъм, при който новата лава се изтласква от края или отстрани на втвърдена възглавница, като започва да се втвърдява почти веднага при екструзия. Химията е важен фактор върху вискозитета на лавата, като лава с високо съдържание на силициев диоксид има по-висок вискозитет и по този начин по-бавен темп на растеж, но този по-бавен темп води до увеличаване на размера.
Пилоу лавите обикновено са с базалтов състав, въпреки че са известни възглавници, образувани от коматит, пикрит, бонинит, базалтов андезит, андезит, дацит или дори риолит. Като цяло, колкото по-богат на силициев диоксид състав (което води до междинен състав), толкова по-големи са възглавниците, поради увеличаването на вискозитета на изригващата лава.
Допълнителен фактор, влияещ върху растежа на възглавницата, е скоростта на изтичане или обемът на продукцията от активния източник, което според някои има по-голямо влияние върху размера на възглавницата отколкото вискозитета. Прогресивно намаляване на диаметъра на "възглавницата" е свързано с намаляването на скоростта на изтичане през периода на изригване, като намаленият изход на лава води до по-малки "възглавници".
Проучването на лава за възглавници може да даде много информация за геоложката история на района:
- те са знак, че по време на образуването им е имало водохранилище;
- формата на „възглавниците“ и кухините в тях позволява да се определи дали слоят, който ги съдържа, е наклонен: изпъкналите им страни показват посока нагоре по време на формирането им;
- като други втвърдени лави, "възглавниците" са от интерес за палеомагнитни изследвания. Те имат високо стабилна остатъчна намагнетизация, показваща посоката на магнитното поле на Земята в момента на втвърдяване;
1, 15 - разкрития на Гaлатската свита; 2, 4 - закрити участъци; 5 - изолиран блок от хиалокластити. по-нататък са видими късовете черно вулканско стъкло и късове от алкални трахити. пилоу-лави с различни размери и предимно в надлъжен пререз. Секция 6 (с дължина 10 м) е изградена от хиалокластити. Учстък 7 е неравномерно разкрит, с тясна тектонизирана зона в СИ си край. Участък 8 показва пилоу лави в разнообразни форми и размери. Видими в у-к 9 са добре изразени пилоу-лави. У-к 10 (дълъг 12 м) представлява разкритие на хиалокластити. Късовете са от черно вулканско стъкло. Секция 11 е непрекъсващо 100-метрово разкритие на най-добре оформените и идобре запазени пилоу-лави. Тук те се наблюдават изключително в кръгли или овални напречни прерези. У-к 12 е съставен от "възглавници" с различни р-ри и форми, но липсват прерези, което позволява да бъдат видяни цели вкл. "обвивката" им. У-к 13 е 150-метрова незакономерна алтернация на пилоу-лави и хиалокластити. Секция 15 представлява неравномерно разкрита ивица 150метрова ивица, в която се проследяват седиментите на Галатската свита. В източния край на участъка е образувано свлачище, в резултат на което не е възможно да се наблюдава контактът между Галатската и Живизлийската свита.
Задачата:
За да отбележите кеша като"
Found", ще трябва първо да ми изпратите на имейла по-горе или
тук отговорите на следните въпроси:
- Опишете със свои думи как възниква пилоу-лава.
- Направете си разходка от по крайбрежната алея - от едната означена точка до другата. Докато се разхождате, поглеждайте и към скалите за да отговорите - коя е според вас най-голямата пилоу форма? Какъв е приблизителният и размер и къде се намира - напишете номер на участък от схемата по-горе.
- След като сте намерили най-голямата, проучете морфологията на околните - размер (височина, дължина широчина), форма (плоска, изпъкнала, заоблена, продълговата), пространството между пилоу лавите, външна обвивка, порьозност.
- Същото проучете и за пилоу лавите на координатите на ърткеша. Напишете ми своите наблюдения.
Анализирайте двете места и използвайки информацията в листинга ми напишете как конкретно са възникнали посетените пилоу-лави - на каква дълбочина, какъв е бил склона, вискозитета на лавата. Сравнявайки анализите отговорете - може ли "възглавниците" на двете места да се възникнали при едно и също събитие (изригване)?
- Не забравяйте да снимате сбе си (или пък ваш предмет) с нещо интересно от района и да добавите в лога си.
[естествено, че не е задължително условие. А същото така, не качвайте компрометиращи (подсказващи) снимки.. ].
Geoflek:
Mys Kyupriya je lokalita, kde se nachází město Primorsko. Tento geotop, zajímavý z geologického hlediska, zahrnuje pobřeží v oblasti mysu Kyupriya a představuje pás výchozů o celkové délce 1,05 km. Začíná 300 m východně-severovýchodně od přístavu Primorsko a končí poblíž jižního konce pláže „Primorsko Sever“. Oblast je tvořena horninami svrchnokřídové vulkanogenní formace Zhivizliya a poskytuje jedinečnou příležitost k pozorování unikátně zachovaných alkalických trachytových (bulgaritových) polštářových láv spojených s hyaloklastity. Z geomorfologického hlediska je pobřeží charakteristické dobře formovanými útesy, jejichž výška se pohybuje mezi 6 m (kolem mysu Kyupriya) a 11 m, přičemž směrem na západ se postupně zvyšuje.
Geotop se nachází v nejjižnější části rossenského paleovulkánu, který je součástí Burgaské kruhové morfostruktury. V oblasti geotopu se vyskytují svrchnokřídové vulkanogenní horniny, neogenní sedimenty a kvartérní kontinentální i mořské usazeniny.
Svrchnokřídové vrstvy jsou reprezentovány formací Živizlija, která je odhalena v omezené oblasti podél pobřeží východně od Primorska. V oblasti Primorska není odhalen spodní kontakt této formace. Vulkanogenní horniny jsou různě překryty sedimenty formace Galata.
Neogenní systém zahrnuje formaci Galata, jejíž horniny vznikly v krymsko-kavkazské pánvi, která během miocénu pokrývala tuto část pobřeží. Formace Galata je tvořena oolitickými a detritickými vápenci, vápnitými a písčitými jíly, zrnitými pískovci a písky, s občasnými čočkami slepenců. V oblasti překrývá formaci Zhivizliya a je částečně pokryta kvartérními (holocenními) sedimenty. Její mocnost dosahuje až 70 m a její stáří se odhaduje na 15-16 milionů let. Rozkládá se na rozsáhlé oblasti západně a severozápadně od Primorska.
Věda:
Polštářové lávy jsou lávy charakterizované typickými polštářovitými strukturami, které vznikají při vytlačování lávy pod vodou. V sopečných horninách se polštářové lávy objevují jako sekvence nepravidelných, často zaoblených či protažených mas, většinou do průměru jednoho metru. Tyto polštáře vznikají, když horká láva vytéká z aktivního ventilu a při kontaktu se studenou mořskou vodou tvoří chladnou viskoelastickou kůru. Tato kůra se nafukuje horkými plyny a proudem lávy, což vede k typické lalokovité struktuře.
Objevují se na výchozech jako kruhové, nepravidelné a eliptické masy obklopené sklovitým chladným okrajem a často vykazují typický tvar „V“, kdy se základna každého „polštáře“ před ochlazením prohnula směrem dolů. Obvykle jsou „polštáře“ propojeny více či méně silnými „krky,“ kterými je horká láva přiváděna z jedné trubice do druhé na své cestě k čelu proudění, čímž vytváří řetězce a hromady. Samostatné exempláře jsou vzácné.
Při absenci přímého pozorování tvorby podmořských polštářových láv je nutné využít různé chemické a fyzikální vlastnosti odhalených polštářových láv. Tyto vlastnosti mohou být ovlivněny faktory, jako je viskozita lávy, rychlost chlazení, sklon povrchu, hloubka vody a rychlost erupce lávy z aktivního ventilu.
- Hloubka vody během vzniku je zaznamenána v míře pórovitosti polštářů a jejich velikosti. Řada studií zaznamenala s hloubkou moře klesající velikost a počet vesikul (bublin). Tento pokles je pozvolný do hloubky přibližně 1 km, pod níž dochází k rychlému zmenšení průměru vesikul i objemové pórovitosti. Tento vztah souvisí se zvyšujícím se tlakem s hloubkou, který brání úniku plynu nebo vody z pórů po vytlačení lávy. Typ a distribuce vesikul rovněž odráží kontrolu hloubky. Trubicovité vesikuly, táhnoucí se od vnitřku polštáře k jeho povrchu, naznačují únik plynu z polštářů vytvořených v mělkých hloubkách. Koncentrická zonace vesikul na horní straně polštářů rovněž ukazuje na mělké hloubky menší než 350–450 metrů.
- Sklon povrchu, na kterém se polštáře ukládají, silně ovlivňuje jejich morfologii. Kulatější a baculaté polštáře se obvykle tvoří na mírných sklonech a jsou relativně těsně naskládány, zatímco protáhlé polštáře vznikají na strmých až středně strmých svazích přesahujících 10°. Tento vzor se ve výchozech projevuje vyšším podílem brekcií. Celkově mají polštáře tendenci vznikat na méně strmých svazích, což je logické, protože na strmějších svazích dochází k rychlejšímu šíření lávy, což snižuje výskyt lávy, která se hromadí a tuhne do kulatých mas spíše než do desek.
- Rychlost růstu polštářů je částečně řízena viskozitou lávy, což je faktor považovaný za důležitý při určování střední velikosti polštářů. Polštáře rostou pomocí několika hlavních mechanismů, které souvisejí se zvyšující se viskozitou lávy.
Polštáře s vyšší viskozitou rostou prostřednictvím lokálního a symetrického natahování a praskání chladné kůry. Polštáře s nejvyšší viskozitou se pravděpodobně šíří mechanismem připomínajícím vytlačování zubní pasty, při kterém je nová láva vytlačována celistvě z konce nebo strany již ztuhlého polštáře. Horká láva začíná tuhnout téměř okamžitě po vytlačení. Chemické složení výrazně ovlivňuje viskozitu lávy – lávy s vysokým obsahem oxidu křemičitého (silica) mají vyšší viskozitu, a tím pádem i pomalejší rychlost růstu. Tato pomalejší rychlost růstu vede ke zvětšení velikosti polštářů.
Polštářové lávy mají obvykle bazaltové složení, i když jsou známy také polštáře vytvořené z komatiitu, pikritu, boninitu, bazaltového andezitu, andezitu, dacitů nebo dokonce ryolitu. Obecně platí, že čím vyšší je obsah oxidu křemičitého (silica) ve složení lávy (tedy přechodné složení), tím větší jsou polštáře, protože vyšší viskozita eruptující lávy zpomaluje její proudění a umožňuje větší akumulaci.
Dalším faktorem ovlivňujícím růst polštářů je rychlost výlevu nebo objem výstupu lávy z aktivního ventilu. Někteří odborníci tvrdí, že tento faktor má na velikost polštářů větší vliv než samotná viskozita. Snižování průměru polštářů směrem vzhůru je spojeno s možným poklesem rychlosti výlevu během období erupce – nižší objem lávy vede k menším polštářům.
Studium polštářových láv může poskytnout mnoho informací o geologické historii oblasti:
- Jsou důkazem, že během jejich vzniku existoval vodní rezervoár.
Tvar „polštářů“ a dutiny v nich umožňují určit, zda byla vrstva, která je obsahuje, nakloněna: jejich konvexní strany naznačují směr vzhůru během jejich formování.
Stejně jako jiné ztuhlé lávy jsou „polštáře“ zajímavé pro paleomagnetické studie. Mají velmi stabilní remanentní magnetizaci, která ukazuje směr magnetického pole Země v době jejich tuhnutí.
1, 15 - odkryvy Galatské formace; 2, 4 - zakryté úseky; 5 - izolovaný blok hyaloklastitů. Dále jsou viditelné úlomky černého vulkanického skla a kusy alkalických trachytů. Polštářové lávy různých velikostí jsou pozorovány převážně v podélných řezech. Sekce 6 (dlouhá 10 metrů) je tvořena hyaloklastity. Úsek 7 je nerovnoměrně odkrytý, s úzkou tektonizovanou zónou na severovýchodním okraji. Úsek 8 ukazuje polštářové lávy v rozmanitých tvarech a velikostech. V úseku 9 jsou dobře patrné polštářové lávy. Úsek 10 (dlouhý 12 metrů) představuje odkryv hyaloklastitů. Úlomky jsou tvořeny černým vulkanickým sklem. Sekce 11 je souvislý 100metrový odkryv nejlépe formovaných a dobře zachovalých polštářových láv. Zde jsou pozorovány výhradně v kruhových nebo oválných příčných řezech. Úsek 12 se skládá z „polštářů“ různých velikostí a tvarů, ale bez řezů, což umožňuje pozorování celých struktur včetně jejich „obalu“. Úsek 13 je 150metrová nepravidelná alternace polštářových láv a hyaloklastitů. Sekce 15 představuje nerovnoměrně odkrytou 150metrovou pásku, ve které lze sledovat sedimenty Galatské formace. Na východním okraji úseku došlo k sesuvu půdy, což znemožňuje pozorování kontaktu mezi Galatskou a Živizlijskou formací.
Úlohy:
Abyste tuto žeměkeš zalogovali jako
„Nalezenou“, zašlěte na výše uvedenou e-mailovou adresu nebo
zde odpovědi na následující otázky:
- Popište svými vlastními slovy vznik polštářových láv.
- Projděte se od jednoho výchozího bodu stezky k druhému. Při procházce podél útesů si všímejte „polštářů“ a určete, který je největší. Jaké jsou jeho přibližné rozměry a kde se nachází (vyberte sekci na výše uvedeném obrázku)?
- Jakmile najdete ten největší, prostudujte morfologii polštářů v jeho okolí – velikost (výška, šířka), tvar (zploštělý, zaoblený, protáhlý), mezery mezi polštáři, vnější krustu a pórovitost.
- Udělejte totéž pro polštáře na souřadnicích earthcache. Pošlete mi svá měření a pozorování.
- Analyzujte obě lokality pomocí informací z listingu a sdělte mi více o formování polštářů – jaká byla hloubka, sklon, viskozita? Porovnejte analýzy a napište, zda byly všechny polštáře vytvořeny během jediné erupce.
- Nezapomeňte přidat fotku sebe (nebo svého předmětu) s něčím pěkným z oblasti 😉 a připojit ji k vašemu logu
[samozřejmě, fotka není povinností. Taktéž poprosím, nedávat kompromitující (napovídající) fotografie ].