Го̀рна Лу̀ка е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, област Монтана.
Село Горна Лука се намира в планински район.
Село Горна Лука, област Монтана е скътано в полите на предпланинските възвишения. От запад са чудните върхове Ганчина чука, а от юг са: Врански камък, Буни връх и Нецина планина. То е разположено край шосето, което свързва градовете Монтана и Белоградчик.
Землището граничи със селата Митровци, Превала, Смоляновци, Мартиново и гр. Чипровци. То е на 334 м над морското равнище. В тия граници със селото има 7150 дка, горите – 3484 дка и пустеещите земи – около 832 дка.
С увеличаване броя на заселниците, се завладяват и нови терени в землището. Оформят се горски площи, ливади, градини и ниви. Отделните местности получават и свойте имена.
С един обход из района ще припомним имената на местностите. Започваме от източната страна на землището.
И така, равнинната част източно от селото е „Полье“. Първата височина не север е „Лозяна чука“, там са лозовите насаждения. На север по – високата част е местността „Редак“ а отгоре е „Мечит“. В ниската част на север е местността „Голяма крачтина“. Тук има имена на отделни терени, като „Голи рът“, „Врелото“. Граничеща част със замлището на с. Смоляновци е „Големи предел“, а на запад от него е „Мали предел“, след него е „Дисиовица“. На юг от село е „Нацин дол“ и „Бръшлянски дол“, „Голямо и Мало Равнище“.
Равнинната част покрай Превалската река, носи названието „Клисура“. Западно от селото е местността „Рът“, „Огранье“ и „Дългорница“. В тези местности са главно нивите на селото.
На запад от местността „Рът“ е местността „Шибьие“, а над „Огранье“ е „Дуберак“. Над „Шибьие“ е „Ганчина чука“, а от нея на юг е „Плешово“, „Пешкина мъртвина“ и „Отин камък“. Височината над „Пешкина мъртвина“ е връх „Чунгуй“, а на юг от него е „Црвена Мрътвина“, след това е „Дабин папрат“, „Пладнище“, „Лакиите“. На изток от „Лакиите“ са „Гувнище“ и „Анище“. „Анище“ е получило названието си от това, че в тази местност е минавал пътят за Видин (Бонония) от Чипровци и на това място е имало хан.
Началото си селската река води от „Лакиите“, „Жинината шобарка“, „Рудиното кладенче“. И така по течението на реката от дясната ѝ страна след „Гувнище“ е „Длбока падина“, „Горна чука“, „Чука“, „Станин рут“. Надолу към селото е „Склопът“ след него е „Беговище“, а на изток от него е „Денин пласт“ „Дикина чука“, „Мечкин густак“, „Толина чука“. В ниската част под „Толина чука“ е „Луг“ и „Две крушки“. От другата страна на „Вински дол“ е „Габрак“. На север след „Габрак“ е „Тънки рът“, намиращ се между „Лалкин дол“ и „Есенов дол“. Още на юг, след стръмната, равнинната площ е „Брод“, след него са „Брезакат“, „Макине ливаде“ и „Дебели рът“. На изток е „Орниче“. Тук са „Гръне“, „Ерска падина“ и „Ерска преслап“. На север от „Ерска преслап“ е „Нацина чука“. На североизток от нея е „Крушак“, обраснал с хубава и ненагледна дъбова гора. Под „Крушак“ до реката – „Горни и Долни Лук“.
Районът не село не е голям и почвата е песъкливо – глинеста, на места дребно камениста. Лесно поема и още по-лесно изпуска влагата, ниско плодородна. Поливни площи са градините за зеленчуци. По време, когато земята се стопанисваше от ДЗС, е построен канал за напояване на ябълковите насаждения в местността „Полье“. С непоселен труд заселниците са оформили площи за ниви, ливади и гористи масиви. Стремежът е бил всеки терен да се използва по най-добрия начин за населяването. Подходящите места за ниви да се обработват и засяват с жито, пшеница, царевица, овес, картофи.
От преданието се знае, че землището е било с буйна растителност и всякакви видове дървета. Налагало се е да се изкоренят гори, за да се оформят обработваеми площи и парцели за къщи. Шуманската махала носи името си от това, че този терен бил обрасъл с гъста растителност и е трябвало да се изсичат шумаците, за да се направи дворове и там да се построят къщите. След изкореняването на горската растителност са оформени и нивите в местностите „Рът“, „Габрак“, „Длъгорница“ „Огранье“, „Кръст“, „Орниче“ и др. По същия начин са оформени и ливадите
Теренът, на който се установяват нашите предци, представлява лъка. Това е географско понятие. В товора тази дума се изгваря като „лука“. Такова място има също на три километра източно от селото. Там е заселено село Митровци.
Географското разположение дава и името на селото. Това е Горна Лъка. Лука е диалектна дума. Съдържа праславянския корен *lonk-, с който се означава извивка на бряг (на река или на море, затова в други славянски езици думата значи „пристанище“). В диалекта формите, които съдържат старобългарска голяма носовка, се изговарят с „у“. Например „мъж“ се изговаря „муж“, „къде“ се изговаря „куде“ и т.н. Говорът е разновидност на чипровския говор и спада към пограничните (преходните) български говори.
Има и друга версия за името на селото. Тя твърди, че заселниците, който са дошли от западните покрайнини от Велика и Мала Луканя, са донесли името.
Трудно е да се каже кога е било точно началото на заселването на селището. Има твърдения, че предците ни, дошли от западните покрайнини са обикаляли района. Предполага се, че в началото са се заселили в Голяма крачтина. Търсейки най-подходящо място за заселване се натъкнали на постройка, иззидана от камък, вар и пясък, приличаща на параклис. До тази стара постройка, която съществува и сега, селяните са построили първата черква на селото. По-късно, когато селото се разраснало, към тази постройка доизградили още едно помещение, поставен бил и иконостас, на който е написано – 5 ноември 1866 година.
В проучването за началото на селото, извършени от нашия родолюбив селянин Кирил Стефанов, се сочат три исторически документа.
Първият документ е чернова на писмо, намерено в гр. Дубровник, Югославия от професор Петър Петров, историк, в което чипровски болярин пише на султана да му изплати данъка на имотите, негова собственост, намираща се в района на гр. Чипровци, с. Железна и с. Горна Лука. За това писмо е направено съобщение по радио София през 1984 година.
Втория документ е турски регистър, който се намира в Народната библиотека в гр. София. В него се сочи че село Горна Лука и селата Митровци и Превала през 1666 година са си платили данъка (регистър на берковския кадия).
Третият документ е открит лично от Кирил Стефанов в Народната библиотека в гр. София. Това е турски регистър, сигнатура 28а.е.;47. В него се сочи, че село Горна Лука, Берковско е изплатило през 1666 година поголовния си данък (християнския данък).
Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[1]
Природна даденост е пещерата „Мишин камик“. Тя се намира на междата със землището на с. Превала. Теренът около пещерата е обрасла с храсти от леска, тръни, глогини и разни други, но вътре като се тръгне по главната галерия на запад се влиза в една широка зала, от тавана на която се спуска кух сталагмит, приличащ на камбана. Звукът, който той издава при удар наподобява камбанен звън. Затова тази зала е наречена „Камбаната“. От нея се излиза на интересен площад, а наблизо в един коридор, приподата е изваяла фантастичен водопад. В ляво, през чудно засводен коридор, се отива при голямата „Арфа“, сдиплени сталактити, издаващи различни тонове. Следва щироко отверетие което отвежда до много езерца с кристална вода. В една от страничните галерии е моделирана истинска воденица с камък, кош и мливар. Всички фоайета отвеждат в колонната зала, подпряна от два чудновати стъбла.
В дъното на залата е балконът. Долу, край езерото, стърчи от сталактити наподобяват посетители. Отсреща е сцената, върху която се спуска мраморна завеса.
Има и една малка пещера в местността „Печ“ (на диалекта „печ“ значи „пещера“), която е известна с езерцата си. Тя се намира северно от двора на бившето стопанство. В миналото тази пещера е посещавана от хората всяка година на 22 март – Младенци. При тази етнографска група на празника Младенци младите хора се събират извън селището – младежи и девойки. Това е старинен славянски обичай, разработен в сюжета на балета „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински. За здраве се пие вода от езерцата и се измива лицето.
Интересна е и Живкова дупка.