Иван А. Галяшкин е пилот на руски боен самолет по време на Втората световна война. Роден е в Ростовско имение, Ярославска област през 1913 година. Скоро след това семейството му се премества в Ярослав. Когато е на 9 години умира майка му. Завършва само четвърти клас и е принуден да помага за прехраната на семейството със седем деца. Постъпва на работа в Уроченския вагоноремонтен завод. Много обича да чете книги и до късно стои над тях. Сестра му Зоя А. Кузнецова си спомня, че той много мечтаел да стане летец. Правел всичко, четял и не се спирал пред трудностите, за да осъществи мечтата си. Упорито и настойчиво се подготвя за постъпване в училище за летци. През лятото на 1938 година мечтата му се сбъдва. Иван става пилот в гражданския въздушен флот. Лети в Житомирска област, далечния север, Коми, навсякъде, където се наложи. Започва Втората световна война – война жестока и продължителна. Иван Галяшкин вече е старши лейтенант и командир на екипаж на военен самолет.
На 21 декември 1944 година в щаба на съветските войски се получава телеграма от фронта с молба да се помогне с боеприпаси и оръжие на българска военна част за бомбардиране на немските позиции в района на Будапеща, Унгария. Полетът е рискован поради лошото време и затова командирът на авиационния бомбардировъчен полк избира опитния екипаж на старши лейтенант Иван Галяшкин – Виталий Шабаков от Ленинград, Николай В. Кошел, Афанасий Макаров от Тулска област, Дмитрий Гр. Чомарев и майор Шабанов. След половин час натовареният самолет излита, пробивайки плътните облаци. Над линията на фронтa вражеските самолети го откриват и германските зенитни оръдия започват стрелба по него. Самолетът на Галяшкин е пробит, но продължава да лети, без да променя курса си, хвърля боеприпасите и оръжието където трябва и обръща към базата си. Отново попада под обстрел и обърква курса поради лошата видимост. От летището в Белград му отказват кацане и пилотът продължава да се движи по река Дунав. Горивото свършва. Самолетът се отклонява на юг към неизвестността.
Към три часа след полунощ над село Главан, Старозагорско, започва да cе снижава към земята. Пуща сигнални ракети. Командирът заповядва на членовете на екипажа да скачат с парашути. Иван Галяшкин трябва да избира – да спаси машината или своя живот като скочи. Решава да приземи самолета, но в тъмнината се разбива на връx Мая баир в Сакар планина, близо до село Изворово. Чува се страхотен трясък. Огромно зарево осветява снежната нощ, а леденият вятър разнася мирис на изгоряло и отломки от метал и дърво. Хората от околните села чуват зловещия трясък. Парашутистите са приютени от отзивчиви българи от селата Изворово, Черепово и Дрипчево.
Рано на другата сутрин парашутистите и много местни хора се отправят към мястото на катастрофата.Газят из дълбоките преспи и се надяват да открият последния член на екипажа жив. Уви! Самолетът се е пръснал нахиляди парчета, а тялото на Галяшкин е полуизгоряло. Петимата войнициотдават последна почит на своя загинал другар, прибират тленните му останки в саморъчно направен ковчег и ги погребват в местността Звездата, посредата на пътя между Харманли и Tополовград, недалеч от село Българска поляна.
През 1964 година на мястото, където е погребан Иван Галяшкин, е построен мраморен паметник с барелеф в памет на загиналия летец. В близост е изградена чешма с изворна вода, а до 1989 година, през месец ноември,на това място се организира голям събор на селяните от околните села.