🇧🇬 Манастирът е девически и постоянно действащ.
Обширният му двор е красиво място за почивка и вглъбение. Ограден от всички страни с високи каменни зидове и красиви сгради във възрожденски стил, той е изолиран от градския шум и суета. В средата се издига храмът, наподобяващ руските катедрали от XVII в. Църквата е уникална по рода си в България - тя представлява кръстокуполна сграда без нито една колона! Стените ѝ, изградени от местен камък, са с дебелина 1,20 метра.
Според преданията, историята на манастира започва през 1828 г. от съновидение на монахинята от Калоферския манастир Сусана Генчева. В него ѝ се явила Богородица, и я посъветвала да се върне в родния си град, и да основе там манастир. Сусана изпълнила заръката на Божията майка, събрала осем момичета от Казанлък за послушнички и заедно основали женски метох, помещавал се в къщата на известен търговец на розово масло. По-късно една от сестрите - Зиновия Станчева подема кампания за намиране на средства да се изгради манастир, като заминава с още две монахини за Браила, където по това време е имало голяма българска колония. В Румъния монахините успели да съберат първите 1000 гроша от български емигранти и търговци, и по-голямата част от тях използвали за купуване на мястото, на което се намира по настоящем манастира. За узаконяването му съдействат други будни българи - живеещите в Цариград богати калоферски търговци, братята Христо и Никола Тъпчилещови. За няколко години монахините пътували осем пъти до Русия през Цариград и Одеса, като обикаляли Киев, Москва, Петербург, Кронщат и други градове, събирайки дарения за строежа на църква и монашески килии, а в периода 1867–1871 г. – в Сърбия и Австрия, за средства, необходими за построяване на женско сиропиталище по европейски модел.
В продължение на 15 години манастирският двор постепенно се застроява – изгражда се високата масивна ограда, монашеските килии в северната му част. Строежът на църквата започва през 1857г. по проект на руски архитект и завършва през 1866г. След построяването ѝ манастирът получил от Русия голямо дарение – църковна утвар и средства за зографисването на стените и купола като подарък от императрица Мария, митрополит Исидор и Троицко-Сергиевата, Александро-Невската и Киево-Печорската лавра. Дарение са и петте камбани на храма, отлети в Москва през 1869 година.
Изписването на църквата е дело на трима български възрожденски майстори: известният Георги Данчов от Чирпан, изписал купола през 1871 г.; Петко Илиев Ганин от Казанлък, изписал през 1870г. наоса на църквата в духа на западната църковна стенопис; и поп Павел и синът му поп Никола от Шипка, изписали олтара. Забележително е, че всички те са били куриери на Апостола Васил Левски и обикаляйки България да зографисват, изпълнявали комитетски поръчения.
По време на Руско-турската война (1877–1878) Казанлъшкият манастир подобно на своите съграждани преживява най-тежките дни от историята си. След падането на Стара Загора (19 юли 1877) многолюден бежански поток се отправя към Балкана. Минавайки през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. Но войските на Сюлейман паша пристигат и избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци. След това черквата била превърната в склад за храни, а за кратко и в затвор за пленени български и руски войници. При бягството си турците правят опит да опожарят храма, но по една щастлива случайност той е осуетен - в бързината те изгубили ключа в двора, където монахините го намерили и успели да потушат пожара.
На 27 декември 1877 г. руските войски освобождават Казанлък. След това манастирът е превърнат в лазарет, а сестрите, заедно с руските медицински сестри, поели грижа за болните и ранените. Около източната страна на църквата, днес могат да се видят гробовете на тези, които не успели да оцелеят. Близо до входа на манастира е издигнат и паметник в памет на загиналите руски войници, български опълченци и убитите в манастира 340 граждани на Казанлък.
Гордост на обителта е чудотворната икона на света Богородица, донесена тук през петдесетте години на миналия век от Божи гроб. Твърди се, че тя е донесла изцеление на много безнадеждно болни.
Кешът е ИЗВЪН манастира и не е необходимо да влизате вътре.
********
Носете си нещо за писане.
********
От 2016 г. насам в България има крадец на кешове, който постоянно краде контейнерите из цялата страна... Така че, ако кешът липсва, ЧУВСТВАЙТЕ СЕ СВОБОДНИ ДА СЕ РЕГИСТРИРАТЕ и/или да го ВЪЗСТАНОВИТЕ по какъвто и да е начин. Моля, не забравяйте, че правим всичко възможно за играта и за Вас
=======
🇬🇧 The monastery is a virgin monastery and is constantly operating.
Its extensive courtyard is a beautiful place for relaxation and contemplation. Surrounded on all sides by high stone walls and beautiful buildings in the Bulgarian Renaissance style, it is isolated from the city noise and bustle. In the middle rises the temple, resembling the Russian cathedrals of the 17th century. The church is unique in Bulga.ria - it is a cross-domed building without a single column! Its walls, built of local stone, are 1.20 meters thick.
According to legend, the history of the monastery began in 1828 with a dream of the nun from the Kalofer Monastery Susana Gencheva. In it, the Virgin Mary appeared to her and advised her to return to her hometown and found a monastery there. Susana fulfilled the order of the Mother of God, gathered eight girls from Kazanlak as novices and together they founded a women's convent, which was in the house of a famous rose oil merchant. Later, one of the sisters - Zinovia Stancheva - launched a campaign to find funds to build a monastery, going with two other nuns to Braila, where at that time was a large Bulgarian colony. In Romania, the nuns managed to collect the first 1000 groschen from Bulgarian emigrants and merchants, and most of them were used to buy the place where the monastery is currently located. Other vigilant Bulgarians - wealthy Kalofer merchants living in Constantinople, the brothers Hristo and Nikola Tapchileshtovi, assisted in its legalization. Over the course of several years, the nuns traveled eight times to Russia via Constantinople and Odessa, visiting Kiev, Moscow, Petersburg, Kronstadt and other cities, collecting donations for the construction of a church and monastic cells, and in the period 1867–1871 - to Serbia and Austria, for funds necessary to build a women's orphanage on a European model.
For 15 years, the monastery yard was gradually built up - the high massive fence was built, the monastic cells in its northern part. The construction of the church began in 1857 according to the design of a Russian architect and was completed in 1866. After its construction, the monastery received a large donation from Russia - church utensils and means for painting the walls and the dome as a gift from Empress Maria, Metropolitan Isidore and the Trinity-Sergius, Alexander Nevsky and Kiev-Pechersk Lavra. The five bells of the temple, molten in Moscow in 1869, were also donated.
The painting of the church was the work of three Bulgarian Renaissance masters: the famous Georgi Danchov from Chirpan, who painted the dome in 1871; Petko Iliev Ganin from Kazanlak, who painted in 1870 the nave of the church in the spirit of Western church frescoes; and priest Pavel and his son priest Nikola from Shipka, who painted the altar. It is noteworthy that all of them were couriers of the Apostle Vasil Levski and, traveling around Bulgaria to paint icons, carried out committee orders.
During the Russo-Turkish War (1877–1878), the Kazanlak monastery, like its fellow citizens, experienced the most difficult days of its history. After the fall of Stara Zagora (July 19, 1877), a large refugee flow headed for the Balkans. Passing through Kazanlak, some of the people took refuge in the monastery. But the troops of Suleiman Pasha arrived and killed about 340 wounded and sick women, children and old people who had taken refuge there. After that, the church was turned into a food warehouse, and for a short time into a prison for captured Bulgarian and Russian soldiers. During their escape, the Turks attempted to set the temple on fire, but by a lucky coincidence they were thwarted - in their haste they lost the key in the courtyard, where the nuns found it and managed to put out the fire.
On December 27, 1877, Russian troops liberated Kazanlak. After that, the monastery was turned into a hospital, and the nuns, together with Russian nurses, took care of the sick and wounded. Around the eastern side of the church, today you can see the graves of those who did not manage to survive. Near the entrance to the monastery, a monument was erected in memory of the fallen Russian soldiers, Bulgarian volunteers and the 340 citizens of Kazanlak who were killed in the monastery.
The pride of the monastery is the miraculous icon of the Holy Mother of God, brought here in the fifties of the last century from the Holy Sepulcher. It is said that it brought healing to many hopelessly ill people.
The cache is OUTSIDE the monastery and you don't need to go inside.
********
BYOP
********
Since 2016 there is an anticacher in Bulgaria who is constantly stealing the containers all over the country... So, if the box is missing FEEL FREE to LOG and/or RESTORE it in whatever form you can. Please remember that we're doing our best for the game and for You!
=======