-
Difficulty:
-
-
Terrain:
-
Size: 
(micro)
Please note Use of geocaching.com services is subject to the terms and conditions
in our disclaimer.
Tsepina was a castle and town in the western Rhodope mountains, southern Bulgaria, now in ruins. It is located at 6 km from the Dorkovo village in the north-eastern part of the Chepinska valley.
The town was built on a steep heights at 1,136 meter above the sea level. Its outer walls closed an area of 25 decares and was dominated by a citadel located at the top of the cliff. The foundations of three churches have been excavated as well as four large water storage tanks up to 10 m deep.
In the Middle Ages Tsepina was one of the most important Bulgarian fortresses in the Rhodope region. The Bulgarians took the castle in the 9th century but with the end of the First Bulgarian Empire in the beginning of the 11th century the Byzantines conquered it. Tsepina was liberated by Emperor Kaloyan (1197-1207). In 12th-14th century it grew as an important city and one of the strongest strongholds of the Second Bulgarian Empire. It was a seat of despot Aleksey Slav. Between 1246 and 1254 it was under Byzantine control but Emperor Michael Asen (1246-1256) managed to retake the fortress. Around 1373 Tsepina was seized by the Turks under the command of Daud pasha after a bloody 9 month siege[1] but only after the Ottomans cut off the water-conduit. Soon after that it was abandoned by its inhabitants.
source: wikipedia.org
The cache is hidden in the ruined stone wall.
Средновековната крепост Цепина се намира северозападно от селото. До нея се стига по 6-километров асфалтов път. Тя е изградена на конусовидния връх Цепина (1136 m). Завладяна от Византийската империя през 11 век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. В периода 1246-1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици. В крепостта са открити останки от три църкви и четири дълбоки цистерни. Стените, които ограждали крепостта, били с дебелина 2-3 m, и на височина са запазени до 6 m. Цитаделата в Цепина е заемала площ от ок. 1500 km&#-2510;, а стените и� са запазени на височина до 2,5 m. В подножието на крепостта има изградена хижа, както и музейна експозиция с находките от проучванията. Археологическите проучвания на района установяват, че през ранната желязна епоха тук е имало тракийско селище, просъществувало и през римската и късно античната епоха. Намерени са останки от трикорабна базилика от раннохристиянската епоха (5-6 век), която била преустроена в еднокорабна църква по времето на първата българска държава. Открити са голям брой жилища от втората половина на първо хилядолетие сл. Хр. Те били четириъгълни постройки, изградени в долната си част от камъни, споени с кал, а в суперструкция с кирпичи, покрити на дървени конструкции с големи керемиди ᕀ&#-14688;тегули и имбрици. Жилищата в голямата си част са едноделни, някои от тях свързани с коридори. Били построени едно до друго, без дворове, но с преходи между тях. Системните проучвания на крепостта Цепина изясняват външния и облик в епохата на средните векове. Състои се от две части: укрепено градско ядро и вътрешен град (крепостта) и подградие или външен град (субурбиум). Подградието, наричано от византииските хронисти полис, се намирало в подножието на крепостта. Тук са били жилищата на населението. Засега този район не е проучван, с изключение на една църква. Проучванията са съсредоточени в крепостта. Разкрито е трасето на външните крепостни стени на укрепеното градско ядро с дължина 640m и дебелина 1.8m. Те обграждат площ от 25дка с единствен вход в югоизточната част. В североизточния ъгъл е имало кула с многоъгълна неправилна форма. Стените са подсилени с 5 контрафорса. Изградени са от ломени камъни, запоени с бял хоросан, със скрити дървени мрежи от надлъжни и напречни греди (сантрачи), типично за строителството на зрелия феодализъм. Пространството в най-високата и естествено защитена част на градското ядро е било обградено със зидове, дълги 142m и дебели 1.8m. Те оформят вътрешната крепост Цитаделата. Тя има неправилна многоъгълна форма, съобразена с терена. Зидовете са били изградени по същия начин от ломени камъни, споени с хоросан. В този самостоятелно укрепен ансамбъл, вероятно седалище на феодала, се включват два от най-големите резервоара за вода, въпреки малката площ, пригодена за построяване. На единия от тях, който е бил построен на самия връх, висок 8 метра, с правоъгълна форма отвтре и осмоъгълна отвън, засводен отгоре, вероятно се е издигала многоъгълна кула ᕀ&#-14688;донжон с отбранително предназначение, аналогична на вътрешните кули ᕀ&#-14688;Небоиша в Белградската крепост, кулите в Ресавския и Рилския манастир. Вътрешната крепост в западната си част се свързва със западния крепостен зид на укрепеното градско ядро с един напречен зид. На южната му страна имало две четвъртити помещения ᕀ&#-14688;кули. От това време са и двете църкви и другите две водохранилища в южната част на крепостта. Проучването на крепостта Цепина става възможно благодарение на многобройните сведения, дадени от византииски извори, отнасящи се за историята на България. Първите археологически разкопки са извършени в края на 19 век от руския езиковед и историк П. Сирку. По-късно проучвания са направили Ст. Веркович, Хр. Попконстантинов, Д. Цончев и др. Съдбата на българското население по тези места е била свързана с тази родопска твърдина в продължение на няколко века. Археологическите и исторически доказателства показват Цепина като значителен политически административен център в Западните Родопи. Духовно и културно средище, крепостта Цепина има важна роля в опазването на независимостта на феодалните владетели и единството на българите в тази епоха.
текста е взет от :wikipedia.org
Кеша е скрит в останките на камененз зид
Additional Hints
(Decrypt)
[en]Jura lbh frr frira gerrf bs bar xvaq,gung ner pybfr gbtrgure,guna ybbx sbe gur pnpur.
[bg]Xbtngb ivqvgr prqrz qneirgn bg rqva ivq oyvmb rqab qb qehtb,gbtnin fr btyrqnvgr mn xrfun.