„Изворът на белоногата“ е поема от Петко Славейков, написана през 1873 г.

В нея се разказва за красивата българска девойка Гергана, която везирът среща на селската чешма и се опитва да склони да го последва в Истанбул. Тя обаче му доказва, че дори да отиде с него, не би го обикнала така, както обича родния си край, родителите и любимия Никола. Така турчинът я оставя, впечатлен от решителността ѝ, но във втората част на поемата Гергана "залинява" и умира, защото сянката ѝ е вградена в чешмата.

Това е едно от най-изследваните произведения в българската литература и за него са изписани томове. Повечето критици се насочват към обединителната функция на образа на Гергана, към събирателния образ на българката, към силата на духа ѝ, към красотата на българското село.

Поемата събира в стиховете си всички онези неща, които Славейков е сметнал, че биха могли да обединят и събудят българския народ в дните преди последните борби за свобода.

Със старо име Инджелии селото е в пределите на България от 1885 г., а през 1906 г. е преименувано с указ 462 от 21 декември. Някои автори свързват името на селото не само с точния превод на турската дума “inci” – бисер, но и със с. Бисерча – място на действието в поемата “Извора на белоногата” от П. Р. Славейков. Разположено е край р. Бисерска, десния приток на р. Марица, на височина 74 м. Климатът е преходносредиземноморски, има нискодолинни излужени и алувиални почви.

Historic fountain was built at the White-legged Girl Spring. The legend about Guergana, eternalized in the beautiful poem by Petko Slaveikov. Both in his original and imitative works Slaveykov further developed the Bulgarian language. He wrote patriotic songs and poems, love and landscape lyric poetry under the influence of Russian poets Aleksandr Pushkin, Afanasy Fet and Nikolay Karamzin. Parts of his historical patriotic poems likely influenced by Paisius' Istoriya Slavyanobolgarskaya have been preserved: Krumiada, Kralev Marko, Samuilka. He issued two collections of folk songs, in 1860 and 1868, and restored the collected proverbs, numbering 17,000. Besides being a poet, writer and journalist, Slaveykov also left his mark on the Bulgarian literature as a translator, philologist, folklorist, the originator of Bulgarian children's literature and author of textbooks. He also worked in the spheres of geography, history and biography. He printed Balgarski pritchi, poslovitsi i harakterni dumi, researched the Bulgarian customs, ritual system, demonology and psychology, and wrote under many pseudonyms.