Времената на Османската империя. Зърното от равно Загоре стигало до река Марица с волски талиги. По нея смели българи със салове го карали до пазара на Одрин и чак до Бяло море. По-късно прогресът в лицето на Барон Хиршовата железница им изял хляба но това е друга история.
Хаджи Баневата мааза е уникална постройка от 1875 година. Представлява здрав , солиден склад, като в приземния етаж е магазина и кантората на собственика.Над него е етажа за скъпи стоки, които не търпят влага. Целия етаж е без отделни помещения с полуцилиндричен свод, над който, до билото на покрива са били разположени над 1000 празни глинени съда. Тези кухи керамични тела осигурявали поддържането на постоянна температура в склада и липса на приток на влажен въздух. В края на 19 век само в Симеоновградско 12 такива търговски постройки. Хаджи Баневата мааза е единствената оцеляла по поречието на река Марица. През годините е ползвана за представяне на изложби и музейна експозиция. С ремонт през 2007 сградата е тотално обезобразена. Премахнати са металните врати и обкованите с желязо кепенци на прозорците, поставена е алуминиева дограма и кичозен фонтан в двора. Боядисана е в един крещящ цвят. Това изобщо не е защитената крепост на търговеца от 18 век. Надяваме се автентичния вид да бъде възстановен