-
Difficulty:
-
-
Terrain:
-
Size: 
(small)
Please note Use of geocaching.com services is subject to the terms and conditions
in our disclaimer.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година по Ю.К.) в Калофер. Син е на Ботьо Петков и Иванка Ботева, и брат на Кирил Ботев. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище. През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията поради липса на интерес към учебната програма, но в същото време чете много книги и натрупва големи знания. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от Петко Рачов Славейков, е публикувано първото стихотворение на Христо Ботев — „Майце си“. Емигрант в Румъния Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители, братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за чистач. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той. През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава, като учител в Измаил, където преподава до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“. След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Христо Ботев. Априлско въстание и героична смърт След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери. На 1 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата в Стара планина. След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му, 20 май. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 година денят е отбелязан точно една година след предходния — на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес. В същото време, според Григорианския календар годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Причина за тази разлика е фактът, че 1900 година е високосна в използвания до 1916 година Юлианския календар, но не и в Григорианския. Убеждения и идеология Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.В Русия Ботев се запознава с тамошните леви революционни идеи за демокрация и социализъм. Той симпатизира на тези възгледи и си представя България като крайно лява република. Неговите политически възгледи са граничещи с анархизъм. В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др. Botev was born in Kalofer (some historians suggested that he was born in Karlovo and after several days was brought to Kalofer). His father, Botyo Petkov (1815–1869), was a teacher and one of the most significant figures of the late period of the Bulgarian National Revival towards the end of the Ottoman occupation. He had a strong influence on his son during the latter's youth. In 1863, after completing his elementary education in Kalofer, Botev was sent by his father to a high school in Odessa. While there, he was deeply impressed by the work of the liberal Russian poets of the day. He left high school in 1865 and spent the next two years teaching in Odessa and Bessarabia. In the meantime he began creating his first poetic works and also established strong connections with the Russian and Polish revolutionary movement. His political views soon started to take shape. Botev returned to Kalofer at the beginning of 1867, where he temporarily replaced his ill father as a teacher. In May, during the festivities celebrating Saints Cyril and Methodius (it was his father who first organised at the end of the school year such festivities which today correspond to Bulgaria's national holiday on 24 May), he made a public speech against the Ottoman authorities and the wealthy Bulgarians (whom he alleged were collaborating with the Ottomans). Botev was pressed into leaving the town as a result. He initially decided he would return to Russia, but due to lack of money instead opted for Romania, at the time an asylum for many Bulgarian exiles. Exile Greatly influenced by the Bulgarian revolutionaries who lived in Romania, Botev led a life typical for any revolutionary. He was constantly deprived of means and even home. For some time he lived in an abandoned mill near Bucharest with Vasil Levski, the eventual leader of the Bulgarian insurgency, and the two of them initially became close friends. Later he would describe this period in his works. From 1869 to 1871 Botev worked again as a teacher in Bessarabia, keeping close relations with the Bulgarian revolutionary movement and its leaders. In June 1871 he became editor of the revolutionary emigrant newspaper "Word of the Bulgarian Emigrants" (Duma na bulgarskite emigranti), where he began publishing his early poetic works. Imprisoned for some months, due to his close collaboration with the Russian revolutionaries, Botev started working for the "Liberty" (Svoboda) newspaper, edited by the eminent Bulgarian writer and revolutionary Lyuben Karavelov. In 1873 he also edited the satiric newspaper "Alarm clock" (Budilnik), where he published a number of feuilletons, aimed at those wealthy Bulgarians, who did not take part in the revolutionary movement. The whole Bulgarian revolutionary movement was put in danger with the capture of Vasil Levski by Ottoman authorities at the end of 1872. At the time Levski was the indisputable leader of the Bulgarian insurgency. He had established an enormous net of revolutionary committees, supervised by the Bulgarian Central Revolutionary Committee (BCRC; In Bulgarian: БРЦК) located in Romania, which had the task of preparing the Bulgarian revolutionaries for the future general uprising against the Ottoman rule. Levski was brought to trial, sentenced to death by hanging and executed on 19 February 1873. His death was a serious blow to the morale of the revolutionary movement. With Levski's death the BCRC was divided in two factions: Botev and his supporters including Stefan Stambolov and Panayot Hitov backed the idea that preparations should be started for an immediate uprising, while the moderate revolutionaries, led by Lyuben Karavelov, thought that it was too early for such actions.[3] Botev intended to start an uprising in the first possible moment, to take advantage of the international situation (the mounting tension between the Ottoman empire on one side, and Serbia and Russia on the other), as well as the fact that the revolutionary net, established by Levski, was still relatively intact and could take an active part in the preparations. The revolt in Bosnia and Herzegovina of 1875 was another factor that inspired Botev and Stambolov that a rebellion should start in Bulgaria as well. They thought that the greater the turmoil in the Balkans was, the more attention they will attract among the Great powers. In the beginning of August 1875 Karavelov already quite ill stepped down as president of BCRC and Botev was elected the new president. Led by the thought that the Bulgarian people were ever ready for a rebellion he thought that no careful preparations were needed. This resulted in the unsuccessful Stara Zagora Uprising of September 1875. [edit]Death Main article: April Uprising In the beginning of 1876 the Bulgarian revolutionary émigrés in Romania were convinced that a general armed uprising of Bulgarians against Ottoman occupation was imminent. In April 1876 the émigré community in Bechet decided to organise an armed company to cross the Danube and take part in the expected uprising. The organisers (known within the movement as “apostles”) of the planned insurgency in the 3rd Revolutionary District centred in Vratza, who had crossed into Romania to try to solicit additional support from the Bulgarian expat community, met with Botev and convinced him that the planned guerrilla company would be best employed in their area. While busily recruiting and arming fighters they were reached by the news that the insurgency had prematurely started. The recruiters tried to secure an experienced Bulgarian guerrilla leader (known as voevoda) as commander, but the two who were approached refused for political reasons. Thus, Botev himself, though lacking combat experience, took overall command of the company. Military expertise was provided by Nikola Voinovski (1849–1876) a Nikolaev Military Academy graduate, who had previously held the rank of lieutenant in the Russian army. Due to time restraints and the need for secrecy the company did not undergo any formal combat training as a unit and had to rely on the individual fighting skills and experience of its members. The news of the uprising brought new urgency to the preparations and on 16 May 1876 (in the then used Julian calendar) the 205-strong company was finally equipped and ready to deploy. Botev devised an ingenious plan for crossing into the Empire without immediately alerting either the Romanian or the Ottoman authorities. The rebels disguised as gardeners embarked in groups the Austro-Hungarian passenger steamship Radetzky at several Romanian ports. When the last group was taken onboard at Bechet the rebels retrieved their concealed weapons and seized control of the ship. Botev confronted the captain Dagobert Engländer, stated his intent to reach the Ottoman side of the Danube and explained the political motivation behind his actions. Engländer was so moved by Botev's impassioned speech that he rendered full support and even later refused to cooperate with the Ottoman authorities who requested the use of his ship to pursue the rebel company. Botev disembarked near Kozloduy and together with every member of the company ritualistically kissed the Homeland. As the rebels proceeded inland, they gradually realised, that despite previous misleadingly enthusiastic messages by the local “apostles”, the 3rd Revolutionary District had not risen. Furthermore, due to the violent suppression of the uprising proceeding elsewhere in the Bulgarian-populated territories, the entire Ottoman military machine, including regular army garrisons and irregular bashi-bazouks, was mobilised and thickly patrolling the area. Botev and his staff officers decided to press on to the comparative safety of the Vratza Mountains while trying to rouse the Bulgarian population on their way. The population intimidated by the overwhelming Ottoman military presence refused to be incited into any overt sign of rebellion. The company almost immediately became the focus of incessant bashi-bazouk attacks. Voinovski displayed some excellent defensive tactics helped by the still high morale and discipline of the company. On 18 May the massing bashi-bazouks caught up with the company in force and Botev had to go to ground on the Milin Kamak Hill some 50 km from the Danube. Under Voinovski’s skilful command the rebels managed to hold off the numerically superior Ottoman irregulars without taking serious casualties until the arrival of two companies of regular troops. The regulars using two light artillery pieces and their superior rifles managed to inflict heavy casualties among the rebels from a safe distance, but their three attempts to follow up with frontal charges were repulsed by disciplined rebel fire. The company lost about 30 killed or wounded. According to their custom the Ottomans ceased hostilities with nightfall and the rebels split into two groups and managed to slip through the enemy lines and continue their forced march towards the mountains. The next day passed without sighting the enemy, but at this point it was obvious that no local reinforcements could be expected. In the morning of 20 May, the sentries detected advancing bashi-bazouks and 5 companies of regular Ottoman troops. The men immediately took strong positions near mount Okoltchitza. The defence was divided into two sectors, one commanded by Voinovski and the other by Botev. Soon two battalions of enemy regulars led by Hassan Hairi Bey assaulted Voinovski, while the bashi-bazouks concentrated on Botev's position. Voinovski's men, with concentrated fire, inflicted heavy losses on the advancing enemy and countered their attempts at encirclement. In their turn Botev's men repelled several bashi-bazouk attacks and drove the enemy back with a counterattack. At dusk the fighting died down as the Ottomans again withdrew for the night. The rebels lost about 10 killed and many were wounded in the day’s fighting. It was at this point, at dusk on 20 May 1876 (in the Julian calendar, equivalent to 1 June 1876 in today's Gregorian calendar), that a single bullet most probably fired by concealed Ottoman sharpshooter hit Botev in the chest, killing him almost instantly. After the death of their leader and chief inspiration, the company suffered a serious drop in morale and began to disperse. Very few managed to evade capture or death. In all, 130 company members were killed and most of the others captured and imprisoned or executed. Botev was survived by his wife, Veneta, daughter, Ivanka, and stepson, Dimitar. Death conspiracy Botev's image was methodically built up as a revolutionary icon by 19th-century Post-Liberation intellectuals and authors, most notably by Zahari Stoyanov and Ivan Vazov. The more controversial aspects of his biography including his anarchist and Communist ideology were deliberately toned down in order not to offend Bourgeois sensibilities. Ironically, his ideology and association with Russian anarchists helped the Communist propaganda of the second half of the 20thc. to paint him as the pioneer of Bulgarian socialism and thus perpetuate his cult. Consequently, as with any super-exposed public figure with controversy in their past, over the years Botev has on numerous occasions become the target of sensationalist 'discoveries' predominantly in the tabloid press. One of the most persistent topics for 'revisionism' is related to the exact circumstances and reasons of his death. Due to the almost complete annihilation of Botev's company, there were only a handful of eyewitnesses to his death who survived to the Liberation and left either memoirs or interviews. Some minor inconsistencies in their accounts of the events surrounding Botev's demise are regularly blown out of proportion by sensation seekers and used to support various conspiracy theories such as Botev's officers plotting to kill him due to disagreement concerning leadership or battle plans. No credible evidence has been produced to date in support of any of these alternative theories.
Additional Hints
(Decrypt)
ebbgf bs n gerr