Karadjov kamak Traditional Cache

ENGLISH

Karadjov kamak is a peak (1448 m) in the Rhodope Mountains, situated on the Dobrostan elevation, a few kilometers south of the village of Mostovo. The area is a full of energy and since the ancient times it was used as a place for rituals. Together with other sacred sites located around - Yurta, Belintash and Krastova gora (Cross forest), it forms a unique religious complex.

The Rock massif has a length of 400 meters and its highest point is 20 meters. The rock complex is accessible through a long metal ladder, but equipped athletes and fans of rock climbing often reach it from the its steep side.

The sanctuary is located at the top and consists of two high rocks, among which is stick a big stone. There is a small cave underneath. At the top of the plateau there are consecrated ground tanks similar to those of Belintash sanctuary. It is believed that sacred place of Karadjov kamak was dedicated to the dead and the local people avoid talking about it and believe it is bad stone.

The area of Karadjov kamak is declared protected area. Here is the habitat of rare species such as black stork, golden eagle, peregrine falcon, alpine swift, wild goat, wild cat and others.

БЪЛГАРСКИ

Връх Караджов камък (1448 м н.в.) се намира в най-югоизточната част на рида Градище – от Преспанския дял на Западните Родопи. Върхът попада в резервата „Кормисош” и до него се достига по няколко туристически пътеки.

Най-удобният изходен пункт е Кръстова гора. Тръгва се по посока на аязмото и на разклонението се завива вдясно. Върви се по широк черен път и за около половин час се стига до ловджийско чакало. Оттам пътят продължава направо и се съединява с маркираната пътека за хижа „Марциганица” – хижа „Свобода”. Продължава се по нея и след леко изкачване има табела с надпис „Кормисош”, указваща навлизането в резервата и няколко ловни хижи. На около 100 метра преди тях има разклонение наляво, а след още 500 м отново разклонение вдясно. Общо пътят отнема час и половина.

Друг изходен пункт е село Мостово, намиращо се на 26 км от Асеновград. Пътеката започва от горния край на селото и след час изкачване се съединява с тази от Кръстова гора при ловджийското чакало.

Третата изходна точка е от Белинташ през вилно селище Сабазий, махала Ряката и Хайдушки камък, където е и единствената засега маркирана пътека до Караджов камък. Разстоянието се взема за 3-4 часа и е подходящо за добре подготвени туристи.

Самият Караджов камък е високо скално плато със стръмни, почти отвесни високи над 100 метра скали. Платото е с дължина 140 м и ширина 35 м с обща площ 4550 кв. м. Представлява естествено защитено място, което е достъпно единствено от югозапад през скален процеп, висок 18 м и широк 2 м, като над него е заклещена внушителна огромна канара. Изкачването става благодарение на монтирани две паянтови дървени стълби и метален парапет, като последните метри се изминават по изсечени от древността каменни стъпки, силно ерозирали от течащата по улея дъждовна вода. Качването предлага страхотно екстремно изживяване и ИЗИСКВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВНИМАНИЕ, тъй като билната част не е обезопасена.

От южната и западната страна в подножието на скалата се намират три пещери, в които според преданието се е крил закрилникът на местното население Караджа войвода, откъдето идва и името на местността.

В района на землищата на селата Мостово и Борово се намират седем големи тракийски светилища. Според някои изследователи тяхната взаимносвързаност представлява тракийски модел на света. Три от извисяващите се върхове са най-известни – Караджов камък, Белинташ и Кръстов връх, и са олицетворявали съответно света на мъртвите, света на живите и този на боговете. По-късно светилището на Кръстов връх се християнизира и днес на него е построен манастирът Кръстова гора – един от духовните центрове на християнската религия, привличащ целогодишно хиляди поклонници.

Наблизо е и връх Свобода, познат още и като Момчил юнак, където древното тракийско светилище днес е превърнато в свещеното за мюсюлманите място Енихан баба теке. Наличието на толкова окултни места, и то на няколко различни религии, потвърждава силната положителна енергия на Родопа планина.

Известно е, че районът около Караджов камък е бил обитаван от жречешкия род Беси от тракийското племе сатри, които са пазители на прочутото светилище на Дионис. Пръв за прочутия храм споменава Херодот, който пише: „Сатрите, доколкото знам, не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи.”

Някои смятат, че споменатото светилище се е намирало на Белинташ, тъй като там е намерена сребърна оброчна плочка и светилището е било посветено на тракийското божество Сабазий, а по-късно култът към Сабазий се елинизира и се превръща в култ към Дионис.

Направените през 2004 година сондажни археологически проучвания от Националния исторически музей фиксират два периода на съществуване на светилище на Караджов камък. Първият обхваща периода на ранножелязната епоха (VІІ-VІ в. пр.н.е.). Между скалите са издълбани скални ями и улей и в тях ритуално са били полагани части от предварително разтрошени чаши, паници, гърнета и други съдове, изгарял се е дървен материал и други органични материали и накрая жреческият ритуал е завършвал със затрупване с камъни. Вторият период е ІІІ-ІV в. сл.н.е. и от него е намерена керамика, работена на грънчарско колело, и няколко монети от времето на император Юстиниан Първи.

Във връзка със скалните образувания в местността Караджов камък трябва да отбележим, че на практика при светилищата се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т.нар. ,долна“ култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата“ част на скалите или „възкачване“ по изсечени стъпала, а в най-горната част на скалния масив обикновено се откриват малки изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, които древните поклонници са запълвали с дарове.

От Караджов камък се открива страхотна гледка към Кръстова гора, Белинташ, Сини връх, Хайдушки камък. Мнозина от туристите, посетили мястото, имат възможността да наблюдават редки видове животни като черен щъркел, скален орел, сокол скитник, а голяма е вероятността за среща със сърни, елени, диви кози и дори мечки.

За Караджов камък, както и за други специфични скали в Родопите, се носят легенди за несметни съкровища от тракийско и хайдушко време. Като прибавим към всичко това и невероятните родопски пейзажи, разкриващи се от скалното място, еднодневната разходка до Караджов камък се превръща в едно наистина страхотно изживяване и приключение, което се помни дълго и кара всеки посетил мястото да иска да се завърне отново.