Багренци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил
Няма данни за възникването на селището. На 1 км. северно от селото в местността Ималище е съществувало антично селище. Преди десетилетия са открити останки от основи, градени от дялани каменни блокове, споени с хоросан.
През 1893 г. селото има 7358 декара землище, от които 6582 дка ниви, 431 дка лозя, 210 дка овощни и зеленчукови градини, 135 дка ливади и се отглеждат 530 овце, 264 говеда, 67 биволи и 73 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото има 2 коларо-железарски работилници, воденица, бакалница, кръчма, казанджийница и др.
През 1911 г. е открита фабрика за керемиди.
През 1880 г. е открито първото училище, през 1885 г. е построена църквата „Св.св.Кирил и Методий“.
През 1907 г. е учредена потребителна кооперация „Напредък“, през 1928 г. – читалище „Отец Паисий“, през 1931 г. – колоездачно дружество „Шишманова багреница“.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Багренци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1958 г.
През 1948 г. е учредено ТКЗС"Васил Коларов", което от 1979 г. е включено в състава на АПК"Осогово" – град Кюстендил.
През 1947 г. цигларната фабрика е национализирана и реконструирана (1951), като от 1968 г. е преустроена за производство на тухли.
Открита е пощенска станция (1955), АТЦ (1978) построени са здравна служба, детска градина и търговска сграда (1967), читалище (1976), нова сграда на училището (1950)
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е ликвидирано. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.