Изво̀р е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник
Село Извор е средищно селище в Мраката, древно име на хубавия Радомирски край, многократно опожаряван през Византийското и Османското владичество. Дълго време този район е потъвал в мрак и пълно безмълвие. В началото на 14 век, през Второто българско царство, отношенията между Сърбия и България рязко се влошават. Цар Михаил Шишман заточва жена си Ана Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански, и между тях започва безсмислена война. Загинал в нея и самият Шишман. Част от Мраката е завладяна и войната завършва с подписването на мирен договор на 02.08.1330 г. в крепостта Извор, която става и гранична крепост между България и Сърбия. Село Извор се споменава в турски регистър от 1479 г. Около 1860 г. е основано килино училище. През 1955 г. към селото са пресъединини с. Търновец (отбелязано в турски документи от 1576 г., като Търнилофча, Търниловец) и с. Канджулица, сега гара Александър Димитров, през 1957 г. Териториално към селото принадлежат и вилна зона "Извор", махала "Пириница" и махала "Хладни клисури". До 1971 г. селото е било център на селищна система.
Цялото население е съставено от православни христяни. В селото има Манастир, който се казва "Св. св. Петър и Павел" и се намира на 2 км над селото в подножието на северните склонове на Конявска планина.
Кратка история на манастира "Св. св. Петър и Павел" със старото име Св.Дух