Беломорци е село в Североизточна България. То се намира в община Омуртаг, област Търговище.
Селото е основано от три (според спомени на местни хора, даже шест) големи рода изселници от Беломорска Тракия (откъдето идва и името му). През втората половина на 20-ти век в него започват да идват първите заселници от ромски и турски произход. Заселниците са дошли от селата Яньорен и Кутруджа, Софлийска област, които се намират на западния бряг на р. Марица. Изселването е започнало през 1877 година. Причина за бягството на изселниците е приближаването на руските войски и страхът от турските кръвопролития.
Бягството към българските земи е станало в късна есен, когато събраното грозде е било в бъчвите и младото вино е било готово. По даден знак от съседни села жителите на Яньорен и Кутруджа са тръгнали без подготовка, с по една волска кола, оставяйки почти всичкото си имущество в къщите, грабвайки само децата си. Част от хората са останали по път – има заселници в Тополовград, Свиленград. Останалата част са продължили на север. Студената зима през 1877 – 78 година сварва бегълците край Сливен. Там те преживяват студа, като спомените разказват, че руските военни са ги прехранвали от тяхната топла храна.
През пролетта бегълците прекосяват Балкана. Решават, че вече са достатъчно далеч от турците и се заселват в селата в Търговищка околия – Беломорци, Светлен, Буховци, Надарево, Здравец и др.
Яньоренските и Кутруджовски родове са традиционно овцевъди като Беломорци е било известно с кашкавала, маслото и сиренето, произвеждани от селските стопани. Интересен е също т.нар."беломорски" диалект, наситен разговорно с думи като „Щу“ /Какво/ "Ке" /Ще/, "Хатя" /Хвана/, "Галиба /Май/ и др. За демонстрация често се употребява майтапчийското „Ти оти си хиркал леляци по корията ре ?“ ...В превод – „Ти защо си гонил щъркели в гората, бе ?“