Бързѝя е село в Северозападна България. То се намира в община Берковица, област Монтана.
Село Бързия (1796 жит.) се намира на 6 км от Берковица. Разположено е от двете страни на реката и пътя.
Според преданията в по-далечно време селото е било в м. Белата вода и се е наричало Горна Клисура. После се преместило в м. Караула. По-късно селото се установява на днешното място, под името Дервент. Така е и засвидетелствано в турски документи. След Освобождението се нарича Клисура, а от 1950 г. носи името на реката Бързия.
От Средновековието (вероятно XVI в.) е църквата „Св. Николай Чудотворец“, т.нар. Латинска църква, която се белее в ската над центъра на селото. Тя е еднокорабна, без прозорци, и е вкопана в скалата от южната страна. Изкачването до църквата става от площада пред общината. От площадката пред църквата с. Бързия се вижда изцяло.[1]
През XIX в., поради нарастване на населението, наосът (салонът) на църквата е бил удължен с 6 м. Това може би е станало около 1865 г., тъй като запазеният потир носи дата 9 март 1866 г.
Църквата е преправяна и през ХХ в. Стенописите са от 1870 г. и са дело на неизвестен и неопитен зограф. Царските двери и кръжилото над тях са с ажурна резба и са изработени през втората половина на XIX в. Иконите са по-късни. През 2003 г. е осветен нов иконостас, дело на проф. Кънчо Цанев и неговия син доц. Роберт Цанев.[2]
На 29 юли 1867 г. тук е минал Панайот Хитов с четата си. Следващия ден тя прекарала над селото край Хайдушката воденица. На 31 юли продължила към връх Ком, преследвана от турска потеря. В селото имало повече от дузина странноприемници (ханове). Четири пъти тук е отсядал Константин Иречек (1879 – 1882 г.).
През 1922 година в Клисура е основана Трудова горска производителна кооперация „Петрохански проход“. Към 1935 г. тя има 60 члена.[3]
На 24 септември 1923 г. комунистите и членовете на БЗНС въстават и се отправят към Петрохан.
Днес с. Бързия се е проточило на километри по течението на реката и Софийското шосе. В центъра са сградите на кметството, читалището, много магазини и капанчета. Тук е и паметникът на загиналите през войните петдесет и седем души, увенчан с грамаден лъв. В чертите на селото е и третата ВЕЦ „Клисура“.
В землището на селото се намира защитена местност „Уручник“.[4]
На края на село Бързия се намира минералната баня. Температурата на минералната вода е 31,8 °C. Лекува сърдечно-съдови заболявания, хипертонична болест I и II стадий, леки и средно тежки увреждания на сърдечния мускул и клапния апарат, исхемична болест на сърцето; заболявания на опорно-двигателния апарат – ревматични артрити, болест на Бехтерев, тендовагенити, периартрити, епикондилити, деформираща артроза на тазобедрените и коленните стави, на ходилата, пръстите на ръцете, рамената и лактите; функционални заболявания на нервната система – неврози; функционални заболявания на дванадесетопръстника и червата, хронични колити.
В село Бързия се намира и Учебно-опитно горско стопанство „Петрохан“[5], което е учебна база на Лесотехническия университет. В неговата територия се намират най-добрите букови насаждения в Европа. В селото има и профилакториуми, плувни басейни с минерална вода и ученически лагери. Идеално място за почивка както през лятото, така и през зимата.
В близост до село Бързия се намира Клисурският манастир.