Пещера е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.
Село Пещера се намира в планински район. На 70 км.от столицата София, на 50 км. от Перник и Кюстендил. Надморската височина на землището е от 585 до 1200 метра. На север граничи със село Враня стена, на изток със селата Ракиловци, Лобош и Жабляно, на юг с град Земен а на запад със село Добри дол. Населението е около 180 души, предимно в пенсионна възраст, но все още има и млади хора.
Има възможност за ловен и културен туризъм в околността се намира м. Орешковец, в която има ловен заслон и чешма. В м. Радован има пак ловен заслон със същите условия, а при Пещерския водопад има направена беседка от младежите на Пещера с барбекю. В селото могат да се видят стародавните традиции и обичаи на пещерчани благодарение на местното читалище. В миналото селото е било известно с красивите овощни градини.
Първото селище трябва да се търси в м. Градището още през 814 г. когато там е съграден манастирът, името на селището е било Орехово, исторически данни не са намерени от кога носи името Пещера и от къде произхожда името му. Към манастира и м. Гледец се намират места, където са горени дърва и са приготвяни дървени въглища, и може името да идва от пещ. В района на селото, под водопада има малка пещера, която се нарича „Калугерска дупка“. Има пещери и в Радованско усое, но се смята, че най-правилно е Пещера да идва от „пещане“ или „пещ“ – пещи, където се топи желязо, вар, наричали са ги пехчери, от което произхожда името. Или идва от пожар, изгаряне на домовете на останалите жители на старото селище Орехово, нарекли са ги „пещани“ и след това се е видоизменило в Пещера. Селото е скупчено на двата брега на Треклянска река.
Махалите, които го образуват са: Лулевци, Божиловци, Кралевци, Манцевци, Златановци, Златковци, Мановци, Говедарските, Костадиновци, Чакаринци, Жежовци, Поповци, Лятевци, Писарските, Ковачки, Кюрчийски, Шукрийци, Кьосевци, Брънзовци, Кошарчанье, Чивийнци, Кондурска, Ровеловци, Калевци, Марийнци, Йовчевци, Митовци, Мишевци, Якимовци, Янгелковци, Кръшляманци, Миладиновци, Гузевци, Искреновци, Миланковци, Тодоровци, Янгеловци, Тончевци, Дерелега, Вучевци и Банковци.
Над селото се намира Мрачкият манастир[1], който е разрушен. От него е останала само черквата, в която са останали част от стенописите и иконите. Манастирът е прочут с Мрачката грамота на цар Иван Александър. Манастирът се ремонтира, сменен е покривът изцяло с нови керемиди. Голяма част от ремонтите са благодарение на родолюбив пещерчанин и с помощта на местните хора.