Ко̀стенец е село в Югозападна България, община Костенец, Софийска област.
Селото се намира в подножието на Рила, на 74 km югоизточно от София, на около 6 km южно от град Костенец и на 35 km източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 m в северната до 725 m в южната част. Непосредствената близост до паневропейски транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия, са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73 °C и дебит около 12 l/s. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.
Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века преди новата ера. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара крепост. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна базилика от V век.[3] Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.
Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдъръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 km от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.
Заради лековитите минерални извори до югозападния край на селото местността „Вили Костенец“ (летовище Костенец) е обявена за национален балнеологичен курорт. Разположен е на 835 m н.в. Изпълнява национални програми за рехабилитация и отдих.
На около 3 km югозападно от село Костенец на Стара река, в югозападния край на летовище Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.
На 500 m северно от летовище Костенец е местността Черковището, а южно на 1 km – местността Пленщица.